Няма да ви занимавам надълго с гражданското си възмущение за сделките около кабинета или съжалението си, че г-жа Шулева героично опра пешкира заради сделката на царя, а г-н Герджиков - заради парламентарната си група. Ще отбележа пътьом само две неща.

Първо, компрометира се поредният сегмент от политическия спектър. След като в началото на 90-те "ляво" беше превърнато от социалистите в синоним на "реакционно, пенсионерско", а "дясно" към края на 90-те - в "приватизация с цел самообогатяване", от днес нататък българската публика, както обича да ни нарича царят-гражданин, под "либерализъм" ще разбира "пазарлък, безпринципен компромис". Чудете се после защо политическото в тази страна е във вечна криза.

Второто съображение е по повод Новото време. За жалост няма да изчезнат, както би изглеждало справедливо от гледна точка на вечността. Така не изчезна "Гергьовден" след подобен пирует в Софийска община. Ще имаме за години напред още една фантомна партийка, която ще влиза в разни коалиции, ще лобира тук и там, ще запълва минутите за политически дискусии на журналистите, с една дума, ще осигурява публично битие на няколко души. Този стил се наложи от първото предкостовско СДС, към което десният политически спектър очевидно се връща - той беше коалиция от всевъзможни (дали не бяха 14?) формации, които имаха за основна задача да осигурят място на своите ръководства в Координационния съвет. Една от тях например се казваше ОХДЦ (+ по-късно отцепилият се ОДЦ) и служеше единствено за ракета-носител на такива забележителни персонажи като дипломата емигрант Стоян Ганев и банкера общинар Любомир Павлов.

-------

Иска ми се да поразсъждавам за културата. Разбира се, госпожица Чилова беше парашутирана там именно за да не върши нищо, ето защо пълната й некомпетентност е по-скоро положителен факт. Не беше ли именно хиперактивността на смехотворния г-н Абрашев главният източник на скандали в това министерство? А че младата дама не успя да каже две думи на кръст в първите си интервюта, нека добронамерено го отдадем това на изненадата от назначаването, не на "приемствеността" в интелектуалното ниво.

Важният въпрос е за смисъла от съществуването на подобно министерство. Аз виждам в него четири несвързани типа дейности.



1. В сегашния си вид то първо е нещо като придатък на социалното министерство, макар и със специфичен контингент. Огромната част от парите му отиват за заплати на мизерстващи артисти, музейни работници, музиканти и разбира се, чиновници. Ще има ли смисъл от подобно министерство, ако законово се въведат ясни законови предимства за хората на интелектуалния труд? Например другаде в Европа артистите поради специфичния си тип заетост получават помощи за безработни във всички онези периоди, когато нямат работен ангажимент. Специални закони могат да важат при пенсиониране, при данъчното облагане. Тънкият въпрос как определяте хората, които работят в културната сфера. Как, да речем, дефинирате какво е "художник", ако нямате вече съответен отдел в ЦК с прилежащите му творчески съюзи? Но това във всеки случай е въпрос на законодателя, не на изпълнителната власт.

Забележете един такъв детайл: едни публични говорители употребяват за тези хора думата "творци", други - не. Този стилистичен нюанс ще ви позволи да разграничавате онези, които продължават да живеят в света на Людмила Живкова, и по-новите, които взаимодействат с глобалния свят.



2. Мениджмънт на имоти. Министерството на културата управлява различни имоти - от една страна, така нареченото наследство, от друга - сгради, музеи, паметници. Тук злополучният г-н Абрашев най-много искаше да се изявява. Е, добре, със сигурност необходима ни е някаква дирекция - мениджър на наследството. Не виждам нищо лошо в това тя да е свързана с туризма, с уговорката, че тя трябва да защитава националния интерес срещу желанието на частния интерес за твърде бързи печалби, а не в негова услуга.

Другата част на тази дейност - театрите, галериите - няма нищо общо с това. Никакви туристи няма да гледат български театър, освен, разбира се, ако артистите се отдадат на нестинарски танци. И после: защо трябва държавата да финансира подобни звена из цялата страна? Отговорът е винаги един и същ: защото не могат да се уволнят хората. Нямам съмнение, че трябва да има няколко елитни държавно финансирани институции като един Народен театър, един Исторически музей на тези земи (не на този етнос, както май е сега) и тъй нататък. Към тях би било крайно време да се направи музей на съвременното изкуство, та поне в тази сфера малко да излезем от нафталина. (За европейския елит това, което правят младите съвременни художници, е много по-голяма реклама от хурките и сукманите, вервайте ми!) Дали за тези 4-5 представителни институции трябва министерство? Не е ли достатъчна една парламентарна комисия по култура? Оттук нататък трябва да има общини, трупи, сбирки, проекти.

В последните две години обикалях по провинциалните музеи - не можете да си представите каква тъга лъха от тях - в повечето просто оцеляват, кърпят дупките на покрива, бършат прах от експонатите, останали почти непроменени от 80-те. И уж тече реформа! Само че музеят не е склад, той е експозиция, която интригува, поучава, забавлявайки. В други страни съществуват музеи без сбирки, които наемат експонати и уреждат експозиции, с които обикалят не само от град в град, но и по света. Нашето музейно дело е обърнато на краеведение - недотам изобилното наследство е пулверизирано по всички краища на страната: навсякъде имате по няколко римски руини, някакво тракийско злато, няколко носии, няколко икони, някой местен "творец" продава онази кичозна смес от изкуство и сувенир, която днес наричат "арт" (ха, ето идея за царя - следващия път да прекръсти ведомството на Артминистерство!).

Мен да питате, законодателно трябва да се концентрират сбирките около няколко тематични центъра, античност, религии, военно дело, всекидневна култура, фолклор, съвременно изкуство, а защо не - комунизъм. И всяка колекция да има право да разменя, купува, развива фонда си. Оттук нататък общини, агенции, нестопански субекти наемат експонати, правят експозиции, печелят, ако са успели да предизвикат обществения интерес. А община, която държи да си има краеведски музей, нека си плаща за него.

Нужно ли е министерство за мениджмънт на имоти? Според мен то по-скоро пречи. Вземете скандалното изгонване на вестник "Култура" от сградата му. Дали този най-стар културен седмичник престана с героични усилия да привлича вниманието върху сферата на културата? Дали почна да рекламира Пайнъра и да разиграва пошли игри като държавно финансирания Канал 1? Не. "Култура" просто зае критична позиция спрямо придворния музикант г-н Абрашев, поради което скромната подкрепа на министерството от няколко стаи беше оттеглена.



3. Правене на изкуство. Все пак някакви пари за изкуствата се дават. От времето на министър Знеполски бяха създадени центрове, които подкрепят определени дейности. Идеята им е те да бъдат независими и да разпределят средства за определени дейности под ръководството на обществен съвет. Т.е. центровете имаха за задача именно да предпазят сферата на културата от произвола на всяко едно следващо министерство.

Само че Министерството продължава да съществува, обитават го различни тела, изпълнени със страсти, обиди, интереси. И на практика става така, че въпросният обществен съвет се подменя при подмяна на политическото ръководство. Мога да свидетелствам, че стана така с идването на НДСВ в Центъра за книгата, където повече не ме поканиха да участвам, не ми дадоха дори възможност да им откажа, което със сигурност щях да направя. Не съм станал по-малко експерт от 2001, просто пиша по вестниците.

Но впечатленията ми за съжаление не са само лични. Общественото регулиране на центровете и съществуването на министерство са в противоречие, едното е излишно. Ако се закрие министерството, ще има много повече пари за изкуство. А как да се излъчват съветите - това оставете на професионалните гилдии. Ако мен питате, колкото повече европейски експерти се привличат, толкова по-авторитетни ще бъдат те.



4. Накрая на Министерството на културата царят и сега, и в предишната редакция възлага да бъде нещо като рекламна агенция за България. Мен това не ме скандализира - за разлика от онези, които употребяват думата "творци".

Тук става дума за преосмисляне на самото понятие за култура. Наред с "високите" си смисли на наследство и изкуство тази дума има и едно "ниско" значение. В антропологията "култура" са начинът на хранене, празниците, облеклото, виното, митовете, вицовете и тъй нататък, с една дума, всички онези особености, които правят така, че да разпознаваме това пространство като наше, а чуждите - да ни идентифицират. Дали в проекта за сливане на култура и туризъм очевидно се има предвид това значение на понятието?

"Високата" култура у нас обикновено е кахърна и скучна, тези предавания са най-досадните и неслучайно в повечето вестници (по определение частни предприятия) старите културни рубрики бяха заменени от "пийпъл", "оживление", различни топлисти, "Капитал лайт" и т. н. Проблемът е в това, че в тази страна още не сме изживели своя ХIХ век и в културата привиждаме главно национални ритуали и светини. Министерството само задълбочава проблема, защото му придава един определен институционален драматизъм - прави възможно значи употребяващите думата "творци" да застанат в патетична поза срещу министерството и да кълнат: "...умира българския дух, гладуват артистите, дядо Вазов няма да ви го прости!..."

"Ниската" култура не насажда чувство за вина, нея в равна степен я имат и германците, и гренландците - всеки със своите обичаи, със своите песни, своите ястия. Тя много лесно се поддава на туристическо усвояване, по-лесно е да продадете на един турист шопска салата, отколкото поезия. Проблемът е, че от комунистическо време фолклорът у нас е фалшифициран, превърнат в заместител на непонятното за чужденците "високо" изкуство: ритуалите се организираха от специалисти от БАН, носиите се раздаваха по читалищата, менците и бъклиците се произвеждаха масово в Задругата на майсторите. Днес към това все по-мощно се включват медиите: по телевизията сутринта научаваме какъв точно празник е днес и какви обичаи да спазим. Но хайде да не придиряме - докато има балами да гледат нестинарски танци, някой ще ги организира, ако пък се появи интерес към реалната култура на нас, живеещите днес по тези земи, сигурно ще намерят начин да я включат в туристическите пакети.

Въпросът е в това Министерството на културата може ли да стане агенция за национална реклама. Според мен не, недоразуменията вече започнаха. Тази работа е технократска и трябва да стои надалеч от дейците на изкуствата. Спомнете си "Европалия", която, добра или лоша, беше най-голямата досега рекламна акция за страната. Ако все пак тя стана възможна, то беше заради това, че тежестта на проекта премина от Министерството на културата към това на външните работи. Или с други думи, от националния кахър, "творците", нафталина към една концепция за култура, която поне опитва да се адаптирана към света.

Една такава агенция няма защо да бъде зависима от Министерския съвет, тя би могла да се отчита пред парламентарната комисия. Като при това преценява дали е по-удачно да поддържа културни центрове в чужбина, където никой никога не ходи, или да дава същите тези пари за единични, но шумни мероприятия като изложби, организирани не в скромните български имоти, а в известни галерии.



Струва ми се, че в този момент нямаме нужда от Министерство на културата: рязкото отваряне на страната към света разби полето "култура" на светове, които все по-трудно се съчетават. Една е държавната култура на "творците" - чиновници, на творбите - гордост и дълг за съзерцаване. Друга - културата на нестопанските организации, финансирана от проекти, която мотивира едни или други кръгове от посветени и плете международни мрежи. Трета е културата - бизнес, културата - търговска марка, покрай която върви алъш-веришът.

Докато се избистрят нещата, нека да се вслушаме в австромарксиста Ото Бауер, който препоръчваше отделяне на културата от държавата, както от която така веднъж вече е била отделена църквата.