|
Но дали така е минала и срещата? Във всеки случай
очакванията бяха за остър сблъсък
Буш е под натиска на западното обществено мнение, че трябва да издърпа ушите на Путин за отстъплението от стандартите на демокрацията в сравнение с Горбачов и Елцин, както се изрази един американски журналист. Путин на свой ред има основания да упрекне Буш, че Щатите неприлично грубо организират революции в близката на Русия чужбина. Това без съмнение би се харесало на голяма част от руската публика. Темите за Иран и Сирия, в които Москва засилва влиянието си успоредно с натиска на САЩ върху тези държави, също са експлозивна територия.
Вместо остър сблъсък обаче Буш радостно отбеляза пред журналистите, че макар и да има области, в които двете страни невинаги постигат съгласие, темите, които ги обединяват, са много повече.
Ето някои ключови изречения. "Когато г-н Путин казва "да", това значи "да", обясни Буш, като припомни, че руският президент никога не го е подвеждал, даже когато не е съгласен с нещо - както войната в Ирак. "Щом президентът Путин изразява пълната си подкрепа за демокрацията в Русия, за мен това е най-важното", отсече Буш.
"Не може да има връщане", каза Путин,
обяснявайки накратко някои особености на руската демокрация. Като например това, че се внимава успоредно с нейното въвеждане жизненото равнище на хората да не спада. Или че новата система за назначаване на губернатори ще издигне по-качествени хора, а не свръхбогати местни феодали. "Демокрацията не бива да бъде начин да се ограбват хората", каза още Путин.
Впрочем руски журналисти поискаха да провокират обсъждане на качеството на американската демокрация, но самият Путин не поде тази тема.
Подобно на визитите на американския президент в страните от ЕС и в Братислава всеки остана на своите позиции, но бе демонстриран стремеж за подобряване на климата. Буш Втори, както го наричат след преизбирането му, се опитва да се държи приветливо както с европейците, така и с руснаците. Всъщност очертава се нещо като "доктрина Синатра" - всеки ще прави нещата "по свой начин" и няма да упреква другите прекалено много. Русия ще отглежда демокрацията на своя територия, както я разбира, Щатите ще я засаждат по света, както намират за добре. Впрочем в речта си пред гражданите на Братислава Буш посочи поименно следващите страни от списъка си с очаквани нежни революции - Молдова и Беларус.
Доктрината е съвсем логична. Ролите на големите световни играчи са прекалено различни.
Америка се чувства отговорна да спасява света
от заплахи като разпространението на ядреното оръжие или тероризма и действа по месиански, някои казват - по каубойски. Европа повече се интересува от причините за световните проблеми и прилага "меки" рецепти за лечение.
При Путин Русия изгражда демокрацията си по свой начин. Също както отдавна Китай си извоюва правото да изгражда своя преход към капитализъм по китайски.
Показателни са и отношенията на САЩ с европейските страни, които най-малко проявяват склонност да следват линията на Буш, като Испания например. Буш просто игнорира испанския премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро, като в Брюксел му отдели точно 7 секунди. Подобно ще е отношението и към източноевропейските лидери, които не му ръкопляскат по всеки възможен повод.
За сравнение трябва да си припомним министерската среща на ОССЕ в София от декември м. г. Там нещата бяха малко по-различни, защото руският външен министър Сергей Лавров и тогавашният му американски колега Колин Пауъл направиха острите си изказвания публично, след което демонстрираха превъзходни лични отношения. Очевидно това е рецептата на днешните отношения САЩ-Русия. Буш казва каквото има да казва на Путин чрез трети лица. След това срещата преминава гладко. Путин избягва впечатлението, че са му се карали. Буш пък остава доволен, че си е вършил работата, докато камерите и микрофоните не са работили.
