Кабинетът се обяви срещу свикване на Велико народно събрание за конституционни поправки, свързани с мястото на следствието и прокуратурата. Според становище, одобрено от министрите, нито една от 5-те конституционни поправки не променя формата на държавно управление. Становището е по повод петте въпроса на Пленума на Върховния касационен съд, по които има дело в Конституционния съд.

Очаква се на 1 септември КС да каже дали реформата се отпушва, или ще се забави. Ако реши, че има промяна в държавното управление, трябва да се свика ВНС за промените в основния закон.

Според МС формата на държавно управление не се променя при приемане на конституционна разпоредба, с която да се прогласи, че българските съдилища са основен носител на съдебната власт и единствени осъществяват държавно правосъдие. Тъй като съдилищата единствени правораздават, те са и основният носител на съдебната власт и в рамките на сегашния конституционен модел, твърдят от МС.

На въпроса ще представлява ли промяна във формата на държавно управление преструктурирането на прокуратурата и определението, че правомощията й в рамките на съдебната власт са свързани само с поддържане на обвинението пред съда, МС пак отговаря отрицателно. Мотивът е, че предлаганите промени не променят като цяло мястото на прокуратурата като част от съдебната система.

По въпроса за преструктурирането на следствието също нямало опасност от промяна на държавното управление, защото действащата конституция не урежда вида и структурата на следствените органи, а само формулира най-общо функциите им. Кабинетът обаче предлага да се прецени доколко е допустимо един и същ орган да бъде определян като част от съдебната и изпълнителната власт едновременно и кой го контролира.



КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

В писмо до шефа на парламента министър Антон Станков настоя за ускорено приемане на приоритетните за евроинтеграцията законопроекти. От 30 август до 2 септември у нас идва мисия на ЕК за напредъка по глава "Правосъдие".