Тромавите процедури за обезщетяване на останалите без покрив от наводненията гарантират, че стотици хора може да посрещнат зимата без покрив. Затова вчера Националното сдружение на общините поиска държавната машина да се задвижи на по-бързи обороти.

12 документа трябва да събере всеки кандидат за обезщетение за разрушен дом. Това изискване на шефа на Гражданска защита е сведено в писмо до кметовете. Гражданите трябва да представят нотариален акт, служебна бележка за платени данъците на жилището, документи за социално и семейно положение, данъчна оценка, доказателство, че това е единствено жилище и не е застраховано. Отделно се искат количествено-стойностна сметка за необходимите материали за ремонта и снимки на срутената къща.

Кметовете пък трябва да придвижат всичко това до Националната комисия по бедствията и авариите към МС с още документи - заповед за назначаване на комисията, констативен акт и протокол за щети и становище на областния управител.

Как хората, чиито къщи са още под вода, ще извадят всички тези бумаги при криза, се чудят кметовете. Затова искат да се намали броят на нужните документи и да се опростят критериите за обезщетение. Иначе голяма част от пострадалите няма да получат и лев.

Кметовете ще поискат още държавата да скъси сроковете за отпускане на пари. Процедурата е твърде утежнена, смята директорът на сдружението Гинка Чавдарова. Първо информацията трябва да бъде подадена до общинската постоянна комисия, която пък я праща до Гражданска защита чрез областните дирекции. Следва назначаване на комисия за оценка на щетите. После кметът окомплектува преписката с документите и я препраща до шефа на областната комисия за предоставяне на парите. Законовият срок е 3 месеца след датата на събитието. Шефът на областната комисия има още 30 дни да внесе документите в комисията по бедствията към МС.

Общините предлагат документацията да се изпраща директно в МС. А комисията по бедствията да се произнася до 10 дни.

"С тези процедури не можем да усвоим парите, вече 2 месеца няма отговор дали се отпускат средства от предишните наводнения", оплака се Чавдарова. За предишните порои са признати 81 млн. лв. щети, от тях са дадени 10 млн. лв.





---СМЕТКИ----

200 млн. лв. може да стигнат щетите след третото наводнение, смятат общините. Вчера кметовете поискаха от държавата 100 млн. лв., за да подготвят засегнатите райони за зимата - да осигурят покрив за хората с разрушени домове, да ремонтират пътищата, за поправка на водопроводи и канализация и за нормално начало на учебната година. По сметките на сдружението реалните щети от първите две наводнения само на общинската инфраструктура са 170 млн. лв. Комисията е признала 81 млн. лв.

По данни от 70% от пострадалите общини от последното наводнение щетите пак само върху общинската инфраструктура ще стигнат 70 млн. лв. Чавдарова призова държавата да им съдейства за заеми от банки и бизнесструктури за първоначалните разходи.

В момента общините отводняват къщи, правят проходими пътищата, почистват на места реките с пари от резервите в общинските бюджети.

Вчера правителствената комисия за бедствията отпусна 11 238 962 лв. за покриване на най-неотложни нужди на пострадалите от наводненията. Средствата се теглят от БНБ чрез "незабавно инкасо", уточни министър Филиз Хюсменова. За Столична община са предвидени 400 000 лв., а преди 2 дни и. д. кмет Минко Герджиков заяви, че ще поиска 11 млн. лв. За Божурище, Ботевград, Горна Малина, Долна баня, Елин Пелин, Ихтиман, Костенец и Своге са отпуснати едва 1,3 млн. лв.