|
Маргарита Асенова, Благоевград
Проблемите, свързани с имуществата, са едни от най-често третираните въпроси между съпрузи и са сред най-сложните последици при евентуален развод. Хилядите казуса, свързани с разделянето на вещи между съпрузите, претендирането за едно или друго движимо и недвижимо имущество са натрупали огромна и често противоречива законодателна и съдебна практика.
Според чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс (СК) "вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити". Това е и правилото, като в него
основно е понятието "съвместен принос",
което има и своето определение в СК. Така в кодекса е записано, че "съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството". Отгоре на всичко този принос се предполага до доказване на противното. Или казано иначе, всеки съпруг може да претендира, че е имал някакъв принос в придобиването на всяка вещ по време на брака, включително и на даден апартамент. Дали има или не - преценява съдът.
От общото правило за общността обаче има няколко изключения. Така СК определя и кое имущество се счита за лично и е извън сферата на съпружеската имуществена общност. Така според чл. 20 за такова се считат вещите, правата върху вещи и паричните влогове, които са придобити по наследство и по дарение. В този случай е без значение дали те са придобити преди или по време на брака. За лични се считат и вещи - но само движими, които, макар и придобити по време на брака, служат на един от съпрузите за обикновено лично ползване или за упражняване на професия.
Пак като изключение от общото правило СК предвижда и т. нар. пълно или частично преобразуване (трансформация) на лично имущество. Така според чл. 21, ал. 1 се считат за лични вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество от наследство или дарение или с друго лично имущество, придобито преди брака. Това е пълна трансформация. При частичното преобразуване, уредено във втората алинея на същия текст, може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество.
Искът по чл. 21 от СК е установителен
Затова той може да се предяви и по време на делба. Няма забрана това да се прави дори по време на брака. С този иск се иска да бъде постановено решение, с което даден имот да бъде определен като лично имущество, както и да не се дели заедно с имуществената общност. При тези дела се допускат като доказателства както документи, така и свидетели. Фактически съдът изследва дали например претендираният като лично имущество апартамент е придобит изцяло с лични средства, имащи извънсемеен произход. Обикновено се събират доказателства за това кога е сключен бракът между страните, колко време след сключването е придобит имотът, работили ли са страните, имали ли са доходи преди брака, с които е било възможно да го закупят сами, пък било и по-късно - вече по време на брака. Така например според съдебната практика за лична собственост на единия съпруг се счита жилище, придобито от него чрез жилищно-строителна кооперация, ако стойността е покрита с личните му средства и със заем отпреди брака, макар че нотариалният акт е издаден или пък заемът изплатен по време на брака.
Ако пък се претендира за придобиване чрез дарени средства от родителите, то тогава съдът изследва какво е било тяхното материално положение, дали е било възможно да отделят средства, по какъв начин са предоставени парите и т. н.
Същото е при частичната трансформация. Тогава просто се доказва, че само част от определен имот е лична собственост, защото е била купена с лични, наследствени или дарени средства. Съдът определя като личен дял толкова, колкото се докаже.