Водя 2 различни граждански дела в един и същ съд. По едното ми присъдиха направените разходи, а по другото съдът ми отказа. Спечелих и двете дела - едното напълно, а другото частично. Не мога да си обясня това различно отношение. Моля да разясните какво се разбира под "разноски по делото"? При какви условия се присъждат разходите.

Гергана Кацарска, Долна Баня



Поставеният въпрос отдавна е ясен откъм законова уредба и от гледна точка на съдебната практика. В Гражданския процесуален кодекс (ГПК) има специална глава VIII "Разноски". Тя предвижда, че за водене на делата се събират: 1) държавна такса; и

2) разноски за производството.

Държавната такса се събира в случаите и в размери, определени в Закона за държавните такси и тарифите към него. Класическата е 4% от цената на иска. За различните видове искове тя варира в по-ниски размери. При намаляване на искането внесената такса не се връща. При увеличение обаче таксата върху разликата се довнася.

Сумите за разноските са:

1) за призоваването на свидетели;

2) за вещи лица; и

3) за извършване на оглед.

Те се внасят предварително по сметка на съда от страната, която ги е искала. Възнаграждението на вещите лица и разноските на свидетелите се определят от съда.

Ако искът бъде уважен, таксите и платените вече разноски се възлагат на осъдената страна.

Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно уважената част от иска. При прекомерно голямо възнаграждение за адвокат съдът може да присъди и по-малко разноски. Размерът им обаче не може да е под минималния, определен в Закона за адвокатурата.

За да може съдът да присъди разноски, направени за един адвокат (страната може да има и повече наети защитници) по делото, задължително трябва да е представил адвокатско пълномощно. В него задължително трябва да е отразено договореното възнаграждение и то действително да е било изплатено. Във всички бланки за адвокатски пълномощни има рубрика "Внесена сума", която трябва да е попълнена. Разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ГПК изрично изисква таксите, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат да бъдат заплатени, т.е. реално да е извършено плащането и това да е изписано на пълномощното.

Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Той има право на разноски и при прекратяване на делото.

Решението на съда за разноските, както и определението за допълнителна държавна такса може да бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото решение.

Внесените суми за разноски за свидетели, вещни лица и командировки и гаранциите в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок от 1 г. от датата, когато са станали изискуеми.