Снимки: Велислав Николов и семеен архив



Макар да води началото си от ямболското село Бояджик, днес родът на Джон Атанасов е по-известен в САЩ, отколкото в България.

Корените му водят много назад. Дядо му Атанас участвал в Априлското въстание. Башибозуците опожарили бунтовното село, арестували всички, отвели ги към близката гора и ги пуснали - уж да се спасяват с бяг, а всъщност започнали да стрелят след тях. Атанас тичал на ръце с тримесечния си син Иван. Турски куршум убил на място Атанас, а синът му само одраскал по темето. Баба му, която се престорила на убита, го измъкнала от касапницата.

Когато бил на 13 г. починала и майка му. Тогава вуйчото Константин взл Иван със себе си в пътуване до Америка. Момчето обаче останал сам-самичък отвъд океана и така положил началото на американския клон на рода Атанасови.

----

В Америка бащата на Джон Атанасов - Иван, усвоил електричарството и пътувал от град на град. Накрая се установил във Флорида и започнал работа като минен инженер.

Там се запознал с Ива Люсена Парди, от ирландско-френско потекло, чийто дядо пък се сражавал в Гражданската война.

Когато двамата се срещнали, Ива била млада учителка по математика, а Иван завършвал академия "Колгейт". Оженили се и имали 8 деца. Бащата на компютъра - Джон, се родил във Флорида. Днес наследниците им са около 150 души само в Щатите.

Тъй като Иван и Ива не успели да се замогнат, Джон постъпва в държавно училище. После обаче е едно от малкото деца от града, които учат в колеж, и то в известния "Талахафи" - Флорида. Докато следва,



Джон работи и като частен учител



След Флорида продължава образованието си в университета в Айова. Защитава магистърска степен по математика и на един бал се запознава с бъдещата си съпруга Лора Мийт. Тя е от градче в щата Оклахома. Родителите й са бедни и необразовани, а Лора е първият човек от градчето, който отива да учи в колеж.

Лора и Джон Атанасов имат 3 деца - Елси, Джоан и Джон.

Типично по американски, те често се местят от щат в щат. В Уискънсин Джон защитил докторат по теоретична физика. Дипломирал се по времето на Голямата депресия през 1929 г. Тогава получил и много добри предложения за работа, но се завърнал в университета в Айова като преподавател. Пак тогава става и професор. Именно там замисля и започва да конструира компютъра. Идеята за изобретението му идва през 1937 г., а го патентова чак през 1973. В крайна сметка семейството на Джон се установява в Мериленд. Построява си къща в имение от 250 акра, дом доста странен и различен от всички наоколо. Там Джон отглеждал десетки крави. Според родовите спомени той имал много пари, но живеел семпло.



Не обичал да купува машини - просто си ги изобретявал



Те били колкото страни, толкова и полезни. Обработвал например земята със собственоръчно направен трактор.

Внучката му Тамара Бъртън, която посети България и стана обект на интерес с участието си в археологическата експедиция на Георги Кито, има своето обяснение: "Дядо ми прави много пари, но не от изобретяването на компютъра. През II св. война работи във военна лаборатория в столицата Вашингтон, в която създава оръжия за военноморските сили и артилерията. След войната създава своя инженерна компания. Машината, измислена от него, ако мога така да кажа, е сметачната част на днешния компютър. Но пък е създаден на нейната основа. По онова време всички учени, дори и физици, и математици, правят опити да изобретяват какви ли не машини, за



да помогнат на американците във войната



Докато работи по компютъра, дядо ми го показва на доста хора. Знам, че е имало учен от университета в Пенсилвания, който използва идеите на дядо ми, за да създаде друга машина, за която всъщност армията му е платила. Тази машина е първата стъпка към компютъра във вида, в който го познаваме днес."

Джон и Лора след време се развеждат. Лора се премества с трите си деца в Бълдър (щата Колорадо). По-късно Джон се жени за Алис, с която живее до края на живота си през 1996 г.

Джоан, дъщерята на Джон, завършва изящни изкуства в университета в Колорадо. Бъдещият й съпруг Чарлс Гедърс е неин колега - архитект. След сватбата двамата заминават за Илинойс. Чарлс работи в компанията на архитекта Ероу Серонън. Той проектира летище "Толъс", прави дизайна за летището в Сейнт Луис и е главният архитект на летището "JFK" в Ню Йорк. Докато Чарлс и Джоан правят околосветско пътешествие, архитект Ероу умира и в знак на приятелство двамата кръщават най-малкия си син на негово име. Двамата имат 3 деца: Чарлс-джуниър, Тамара Бъртън, която наскоро участва в разкопките на археолога Георги Китов у нас, и Ероу.

Някои от наследниците на Джон Атанасов



за пръв път посещават България



през 2001 г. Сред тях бяха Фред Уислър и Брус Уислър - синове на починалата наскоро негова дъщеря Елси, гостуваха в България. Фред дори получи българско гражданство.

Същото направиха Тамара Бъртън и нейните родители Джоан и Чарлз Гедърс. Тамара има интересно мнение за българското си гражданство: "Не бих се отказала от американско си. А българското просто ми е плюс. То всъщност си има своите предимства. Като например това да пътувам из Европа, да пътувам свободно из Европейския съюз (смее се). Сега сериозно - мисля, че това е по-скоро нещо символично и духовно. Но и никога не се знае какво може да се случи и какво може да ми потрябва."

Тамара е била 6 пъти в България. Смята, че ако има прераждане, точно в нея като характер се е преродил дядо й Джон Атанасов.

Израснала е в Колорадо и е завършила тамошния университет като строителен инженер. Разбрала обаче, че това няма да е професията й за цял живот. Защото усетила неистово влечение. И понеже най-добрият начин да се отървеш от порока, е като му се отдадеш - точно това и направила. Станала пилот и забравила за инженерството. Отначало летяла с малки самолети, а след преместването си



в Сан Франциско пилотира товарни



Странно е - защото никой от семейството не е бил пилот, като се изключат любителските опити на дядо й. Когато развил своята инженерна компания, той е пътувал много и на дълги разстояния. Това го принудило да пилотира сам самолета си. Веднъж обаче катастрофирал, самолетът се разбил, а самият Джон счупил челюстта си. Оттогава намразил самолетите. Когато научил, че Тамара е станала пилот, той бил много сърдит, спрял да и се обажда по телефона, а само й пишел предупредителни писма за това колко е опасно да се лети със самолет.

В последните дни Тамара нашумя с участието си в разкопките край Крън и Енина, ръководени от Георги Китов. За участие в първата й археологическа експедиция я поканил нейният български приятел Стоян Минковски, един от ръководителите на група ТЕМП. Дотогава познанията й за археология се изчерпвали с отпечатъци и запазени културни паметници на индианците в нейната страна. Сега съжалява, че е открила само части от тракийски керамични съдове, но пък утехата й е, че участва в разкриването на женско погребение в Часовата могила, където беше открит още златен венец и много други ценни неща.

Археологията е второто й "приключение" в България. Първото било преди две години в пернишкото село Ярджирловци по време на кукерски карнавал. Нощта била леденостудена, не разбрала ритуала, а й се видял доста страшничък, особено актьорите в него - със страховити маски и чанове. Точно тогава една от присъстващите на ритуала я хванала за ръката и я задърпала към мазето. Оказало се, че няма никой от нейните приятели, който да и каже дали трябва да отиде. Така се озовала и в мазе на българска къща. "И то е страшно, но е различно от всичко друго" - казва сега Тамара и премълчава с какво са я гощавали там.

Госпожа Бъртън е "щастливо омъжена" по нейните думи и живее в Сан Франциско. Има две деца. По-голямата - Александра, галено Лакси, е на 10 години. И тя е чудак - добър атлет е, но



играе и в детския национален отбор



по футбол на САЩ. Синът Питър е на 6 години и още не е проявил чудатостите на Джон-Атанасовия род.

Самата Тамара се смята за разглезена както от съдбата, така и от многобройните си български приятели: "Говорите само на английски. В "Бъркли" има катедра по славянски езици, ще се запиша да уча български" - казва американската гражданка с български корен Тамара Бъртън.