Една от главните разлики между човека и соцчиновника е отношението им към красотата. За соцчиновника всяка красота - природна или произведена от човека - подлежи на ликвидиране. Всяка красота трябва да бъде унищожена, защото самото нейно съществуване привлича внимание към грозотата, която е в душата на соцчиновника.

Да си го представим положението. Стои човек на брега на река. Юни е. Слънчеви бликове искрят по повърхността на зеления вир. Бълбука бързей, прозрачен като сълзата на кошута. Погледът с тих възторг опипва бреговете: дали ще излезе видра, костенурка или щъркел? Или някоя водна змия, току-що свалила старата си кожа и останала украсена с всичките цветове на въображението? И един смирен възторг обзема душата на човека и го кара да извърне очи нагоре и благодари на Създателя за този миг.

Стои соцчиновник на същия бряг. "Река, а?", вика. "Като ти ливна малко бетонец, само на костенурки ще ми станеш..."

Соцчиновникът е този, който, като отиде, та види игривите поточета на Рила планина как подскачат от мъхест камък на мъхест камък, отсича по държавнически: "Тая няма да я бъде." И заповядва: "Поточета, а? Ще ми скачате, а? Я веднага влизайте в тази тръба, да ви деривирам далече оттука, гамени с гамени такива..."

Впрочем нещата не стоят точно така. Соцчиновникът всъщност не ходи на място да се кара на поточетата и реките. Той е все пак началник. Да не е някакъв си баир-будала или - да не чуе дявола! - нещо еколог, та да скита по водосборите? Началник е, седи си в кабинета с олюпената рижава ламперия, в която са отгледани поколения рижави хлебарки, гледа през прозореца, вижда асфалт, бетон и прах и в неговата душа царят мир, доволство и планове за развитие на природните ресурси.

Да си го представим оня, научния, дето иска да прави канал за кораби между козлодуйски бряг и Бяло море. Седи си този специалист в кабинета с рижавата ламперия, гледа картата на България. "Я, к'во е това синьото черво тука в кьошето?" Мърда устни, чете: "Р.-С-Т-Р-У-М-А. Бря, река! Излишни води! Я да ви прехвърля към Мало Конаре, а на ваше място да докарам Дунав, дето не само е излишна вода, ами се вълнува и весело ще ми шуми. Ще го обърнем тоя Дунав наопаки, после ще го метнем през гара Бов, тука ще взривим една планина, тия села ще ги изселим в "Обеля-2"..." И изобщо: никакви излишни води няма да се допускат. Стихийност, панимайш.

Прав е читателят в чата на "Сега", който предлага, като ще правят канал до Бяло море, да открият овреме лагерите. Тия, дето стоят на пътя на прогреса с гнили дребнобуржоазни разсъждения за щъркели и риби, да ги приберат отсега и да ги научат на кирко-лопатното изкуство.

Не че това изкуство ми е чуждо, а и признавам, другари, че съм от щъркелите, рибите, костенурките и прочие отживелици. Само че, вместо да ми връчвате инструмента, нека се откупя, като ви предложа безплатно лозунг, под който да строим живота нов:

"Долу реките - този упадъчен остатък от тъмното минало! На всенародна борба с излишните води! Да живей Беломорканал - символ на творческия труд на освободения пролетариат!"

Ама това вече не беше ли веднъж?