|
3 партии - БСДП, БСП, ОБТ, и политическото движение "Социалдемократи" са в съюз, който може да промени не само левицата, но и България. Този съюз може да стане истинският, големият партньор на европейската и световна социалдемокрация. Този съюз може да бъде реалният изразител и политически защитник на интересите на милиони хора у нас, които сега просто не вярват.
Пред нас е една изключителна възможност. Преди всичко това е изстрадана възможност. През последните 10 години левицата в България мина през много изпитания, може би през най-трудния и дълъг път в сравнение с посестримите си от новите европейски демокрации. Една от причините е, че тя нямаше лидери като унгареца Гюла Хорн например. По-важна според мен причина е, че тя не можа да настигне времето.
Левицата не беше левица,
както и десницата не бе десница. Това тотално разминаване между декларирано и реално поведение обърка и обезвери милиони български избиратели, които сега банално наричаме най-голямата партия на негласуващите.
Има и още една причина. Както по време на икономическа криза на пазара се появяват глутници от спекуланти, така и непрекъснатите политически кризи у нас родиха много политически спекуланти. Всичко това отне 11 години от живота на всеки от нас, разруши много надежди и илюзии.
Новата левица е една реална възможност. Времето и ситуацията ни дават шанс. За съжаление, този шанс се свързва (както винаги) с кризата на доверието в управляващата партия. Но само това не е достатъчно. Новата левица трябва да намери нови отговори на въпросите на новото време, което десницата не можа да направи. Нейната мисия е да предложи нова перспектива за България, в която българите ще живеят достойно и със самочувствие на граждани на Европа. Т.е. това е проект, който трябва
да преобърне досегашните "преходни" представи за политиката -
да бъде за хората, а не за политиците. Да преобърне и "преходната" представа за ляво като комунизъм и дясно като антикомунизъм. Лявото сега са милиони хора на труда, а дясното - шепа олигарси.
Най-важното е новата левица да промени стандарта на живот на хората - не политиците, а гражданите да заживеят по-добре. Непосредствена задача на политическия съюз е да предложи алтернатива на сегашното управление. Ще взема за пример една от най-дискутираните в момента теми - подготовката на България за членство в Европейския съюз.
Влизането на страната ни в ЕС с едно физически и духовно гладно, бедно и болно общество никому не е потребно. Обществото ни е разделено, но не на сини и червени, а на много много бедни и малко много богати хора. Големите обещания на управляващите се превърнаха в най-големите им лъжи спрямо нацията, лишена от достоен живот.
Формулата "финансова и икономическа стабилизация" като основен аргумент на правителството за наличието на функционираща пазарна икономика се оказа куха и недостатъчна. Финансовата стабилизация би трябвало да повиши благосъстоянието на хората, а действителността в българската икономика е застой в частния сектор и стагнация на потреблението.
Управляващите не създават
условия за развитие на капитала.
Кои и колко големи български индустриалци успяха да стабилизират и развият бизнеса си? Само гравитиращите около политическата олигархия. Къде е средната класа, икономическия стълб на европейските общества? Средните и дребни предприемачи у нас са смазани от непосилното данъчно и осигурително бреме на една данъчна система, която е спирачка за икономическия растеж. Откровеният държавен рекет, заложен дори в законите, тежката бюрокрация и жестокия разрешителен режим изсмуква силите, желанието и надеждите на предприемачите за развитието на бизнеса. Наложените данъци не позволяват възвращаемост на оборота в рамките на един среден и по-малък капитал. Тези фирми не могат да се стабилизират и развият, те просто съществуват на прага на оцеляването.
Правителствената икономическа политика е затворена в ортодоксалните рамки за поддържане на финансова стабилизация и дисциплиниране на икономическите субекти. Тя е изчерпана и изостава от оригиналните идеи на същите тези икономически субекти.
Управляващите не са в състояние да извършат радикална данъчна реформа, която да стимулира икономическия растеж. Те правят само палеативни промени, които не са адекватни на процесите на глобализация и конкуренцията за привличане на чуждестранни инвестиции.
Икономическата реформа, която осъществяват управляващите, е не само "непопулярна", тя е неправилна. Очевидно е разминаването между декларираните намерения и действителното поведение на държавата.
Безспорна е нуждата от
ограничаване на пряката държавна намеса в икономиката
и предоставянето на по-голямата част от стопанските ресурси в разположение на частния сектор. Това ще даде възможност за ориентиране към модела на страните от Европейския съюз: социална пазарна икономика, в която държавата има определяща роля в управлението на социалните дейности.
На България се отдава рядък шанс да изгради свой модел на социална политика, като използува опита на страните от Европейския съюз. В основата на избора е: социална държава, която да осигури социална сигурност и относително равенство на населението, чрез едно справедливо разпределение и използване на социалните продукти - здравеопазване и социално осигуряване, образование и квалификация, работа и условия на труд и т.н. При това с активната позиция и лична отговорност на всеки от нас за своето социално положение. Социалната сигурност - гарантиране на социалния минимум на всички хора, семейства и социални групи за достойно съществуване, за да има траен социален мир и да се гарантира устойчиво развитие.
Всичко това е призвана да постигне Новата левица. Засега обаче това е само възможност. Този път грешките на СДС не стигат. За доверието на хората е нужна собствената ни, истинска промяна. Всъщност Новата левица е волята да превъзмогнем себе си.