България няма инвестиционен закон и закон за регламентиране на сделките и конкуренцията с държавни и общински средства. Имаме обаче съвършен неписан "правилник" за избора на потенциални купувачи - нашите подкупвачи.

Сега приватизацията не се третира като сделка с обществени средства и това обяснява непрекъснати скандали около раздържавените предприятия. Липсата на правила е причина и за провалите на "грандиозния проект" за Горна Арда и на автомагистрала "Тракия".

В световната практика е невъзможно министър-председателите на 2 страни да "решат" такива огромни обекти да се изграждат без търг, проекти, публично поканване на конкуренцията, камо ли да се назначи инвеститор, изпълнител или оператор, който е във фалит - както стана с турския "Джейлан".

Класирането ни между най-корумпираните държави в света се дължи на липсата на закони, ограничаващи разпределителите на държавни и общински средства да сключват сделки без публично обявени намерения и с умишлено отстраняване на конкуренцията.

В света всяка държава си има Закон за сделките с обществени средства. В Европейския съюз това е "Код дю марше пюблик" и никакъв министър, кмет или разпоредител с бюджета не може при излизане в чужбина "да договаря" язовири, автомагистрали, тунели, автобуси и пр. или пък да приватизира с потенциални купувачи, т. е. с избрани подкупвачи.

В Европа (Франция, Белгия) имат такива закони още от 1836 г. България е следвала международния опит в борбата с корупцията, като е приела закон още през 1921 г., подобрен и допълнен със Закона за предприятията и търговете, приет на 5 април 1934 г.

Подобни закони в света непрекъснато се усъвършенстват, но винаги се състоят от два раздела:

- Общите правила за прилагане на сделките със съответна държавна структура - Централната комисия по сделките към Министерството на икономиката и финансите, с три секции - административна, техническа и икономическа. В тях участват освен държавни експерти и представители на Сметната палата.

- Условията и процедурите за протичане на търговете. Инвеститорът подробно изяснява своите изисквания в поемните условия, гаранциите за участие, финансирането, контрола за изпълнението.

Европейският съюз въведе ред в законите за сделките с обществени средства, като през 14 юни 1993 г. прие директиви, групиращи правилата за даден сектор: за строителство, за доставки, за сделки с водите, енергията, транспорта и телекомуникациите, за координация на търговете за услугите.

След дълго "изучаване" на тези директиви, с натиск от Световната търговска организация и средства, платени от американски институции, у нас се организираха 5 семинара и в резултат се прие Законът за обществените поръчки с високи прагове. След това, за учудване на Европа, се роди Наредба за обществените поръчки под праговете, в която думата "търг" е заменена с "конкурси". Тя обезсмисли целия Закон за обществените поръчки.

Е как при това положение ще излезем от списъка на държавите с висока корупцията? И дали такива наредби ще ни помогнат в евроинтеграцията?