|
------
"Работохолизмът е вид зависимост и трябва да се различава от общата културна нагласа за работенето сред дадена нация", казва д-р Евгени Генчев, председател на Българската асоциация по психотерапия и психологично консултиране. От медицинска гледна точка този феномен не е нито болест, нито клинична диагноза. Като форма на зависимост, той има някои признаци, които го приближават до другите видове зависимости - алкохолизма, наркоманията, хазарта, а в последните години и от Интернет.
"Да имаш зависимост означава да не можеш без нещо,
то да има особен смисъл за теб и да запълва някаква съществена твоя нужда", казва д-р Генчев. Чрез работата работохолиците осмислят живота си и не могат да си го представят без нея. Тя задоволява техни основни жизнени потребности, но свързани не с храненето и парите, а с реализацията и доставянето на удоволствие.
За първообраз на зависимостта специалистите често посочват зависимостта на детето от майката. Тази зависимост възниква не само защото майката го командва, но и защото към нея са насочени желанията на детето.
"Работохолизмът обикновено е опит за решение на някакъв проблем на личността, т. е. когато човек не може да намери друг начин, по който да си достави смисъл и удоволствие в живота", казва д-р Генчев. Затова се счита, че работата се явява заместител на любовта. Когато човек не може да я намери по друг начин, той открива неин заместител в някоя от формите на зависимост - работа, наркотици, Интернет. "Проблемът е, че в тези случаи
любовта е нарушена,
защото не може да бъде сексуална, т. е. споделена с партньор", обяснява още психотерапевтът.
Много е трудно да се диагностицира кога точно човек е преминал поносимата граница на работохолизма. Според д-р Генчев не трябва да се опитваме да помагаме на работохолиците, ако те не се оплакват от това. А оплаквания най-често се появяват, когато човек достигне до т. нар. "синдром на изпепеляване". Той се получава не само при работохолици, но и при хора, на които им се налага по задължение да работят прекалено много. Част от симптомите на този синдром са физиологични - нарушения на съня, повишена нервност, изпотяване, чувство на студ или горещина, сърцебиене. "Големият психически проблем обаче е
появата на потиснатост,
депресия, затваряне и нежелание да се общува заради претоварването с работа. Тази потиснатост идва от това, че работата е свързана с много напрегнато общуване с хора, в което има състезателност, продължаваща ежедневно с месеци и години", обяснява д-р Генчев.
"Синдромът на изпепеляването" се среща по-често при хора, които се занимават с мисловна работа и с общуване с други хора, а не с физическа работа. "По принцип психическите проблеми се срещат по-често при по-интелигентните хора", допълва специалистът. "Хората, които по-малко са развили психиката си, са по-защитени, защото отношенията им са по-ясни и по-слабо усложнени", казва Генчев.
Когато работохолизмът достигне до фазата "синдром на изпепеляването", тогава се препоръчва помощ от специалист. В такъв случай човекът трябва да въведе в режима си занимания, които го вадят от непрекъснатото натоварване. Подходяща е спортната активност, когато човек отделя време само за себе си и си почива от общуването и работните контакти. В противен случай работохолизмът може да прерасне в по-сериозна форма на зависимост като алкохолизъм или наркомания. "Обикновено обаче работохолиците доста добре са заместили истинските си нужди с работа и затова повечето не пият", казва още д-р Генчев.
"Ако изобщо се превърне в проблем, работохолизмът може да бъде само симптом. А симптомите са опит за справяне с нещо, което не е наред в нас, те не са болестта. Често пъти да премахнеш симптомите, означава да премахнеш защитата на човека. Онова, което трябва да премахнем, е болестта", припомня психотерапевтът.
----
Каре
ПРОИЗХОД
Не се знае дали хората днес работят много повече от хората в миналото, но психолозите твърдят, че работохолизмът е рожба на последните 20 години. "Той е западен феномен и в него изпъква стремежът на американското общество към отбелязване на все по-големи постижения в работата", разказва д-р Евгени Генчев. Според него този факт не пречи на един друг - че най-работливите хора на света са китайците. В Източния свят обаче мотивите за това непрекъснато работене са по-различни - свързани са със старата патриархална култура, която е изградена върху работенето над земята от сутрин до вечер. "Трябва да се прави разлика в мотивите - да работиш много, защото това ти е необходимо за оцеляването, или защото осмисляш живота си чрез работата", отбелязва д-р Генчев. Той дава пример с българи в САЩ, които отказват да се подчинят на американската лудост да се мисли за все повече работа с все по-голям доход и се преориентират към работа с по-нисъко заплащане.
|
|
