"Дълги години съм член-кооператор в една кооперация и работя по трудов договор там. Предстои ми пенсиониране. Поисках информация за възнагражденията, които съм получавал, и за отпуските, които не съм ползвал, за да направя изчисления за пенсията си и за оставащите дни от отпуска, които мога да ползвам. Поисках да ми отговорят и какви данъци ще плащам за обезщетенията при пенсионирането и най-вече за полагаемите ми се шест заплати. Но получих отказ - повечето неща били отразено в трудовата ми книжка, отпуските щели да фигурират в заповедта за уволнение, а за данъците не били длъжни да ми отговарят. Правилно ли е да не ми се дава информация и какви данъци ще трябва да плащам върху обезщетенията, които ще получа при прекратяването на трудовия ми договор?"

Пита М.П. от Плевенско



Отговорите на поставените въпроси накратко са следните.

Към момента в Кодекса на труда (КТ) няма текст, който да задължава работодателя да предоставя на работника или на служителя информация от подобен характер (като исканата в конкретния случай). До началото на 1993 г. съществуваше чл. 126 КТ, по силата на който работникът имаше право да бъде информиран за стопанската дейност на предприятието, перспективите за развитието му, както и по други въпроси, свързани с трудовите права и задължения на работника. С измененията и допълненията в КТ от края на 1992 г. чл. 126 КТ бе изменен и правото на информация - премахнато. Поначало работодателят е длъжен своевременно да издаде на работника (служителя) документите, удостоверяващи факти по трудовото правоотношение. Това задължение, което е скрепено и с отговорност (обезщетение по чл.226 КТ), в случая не е правната основа за предявяване на подобни искания. Но необходимите за пенсиониране документи ще бъдат подготвени и издадени от работодателя именно въз основа на цитирания член.

В ратифицираната от страната ни през 2000г. Европейска социална харта има текст, който регулира правото на информация. Въз основа на него и в съответствие с други международни документи правото на информация се възстанови и осъвремени чрез обсъждания в момента от парламента Закон за изменение и допълнение на КТ.

В зависимост от основанието за прекратяване на трудовия договор се получават различни обезщетения - за неползван платен годишен отпуск (чл.224 КТ), за неспазен срок на предизвестие (чл.220, ал.1 КТ), за първия месец, в който лицето е останало без работа (чл.222, ал.1 КТ) и други. Щом е придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, трябва да се получи и обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, известно още и като обезщетение при пенсиониране. То е в размер на 2 брутни заплати или 6 такива заплати при определени в закона условия. Доколкото се разбира от въпроса, читателят със сигурност ще получи обезщетения за неползван отпуск и за придобитото право на пенсия.

Що се отнася до данъците, свързани въпроси се уреждат в Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ, последно изменение ДВ, бр.105/2000г.).

Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 4 от ЗОДФЛ не подлежат на облагане обезщетенията при преместване на работника или служителя на работа в друго населено място (чл. 216 КТ); при трудоустрояване (чл.217 КТ); при участие на работника или служителя в спасителни работи при природни или обществени бедствия (чл.218,ал.2 КТ); при уволнение на работника или служителя поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 30 дни; при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест на работника или служителя; при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (чл.222 КТ). От началото на 2000 г. не се облагат и редица обезщетения по Закона за държавния служител.

В поредицата от текстове обаче не е включено обезщетението за неизползван от работника или служителя платен годишен отпуск, както и това за неспазен срок на предизвестие. Ако такива обезщетения се получават, то върху тях ще се начисли данък.