:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,740,038
Активни 382
Страници 24,941
За един ден 1,302,066
Наказателен процес

Кое лице се нарича "заподозряно"

Снимка: архив "Сега"
Процесуалната фигура на "заподозрения" е сравнително често срещана в досъдебната фаза на наказателния процес. Нейният статут трябва да се познава както от магистратите, така и от обикновените граждани, за да не се превръща задържането на граждани в посегателство върху защитените от конституцията човешки права и свободи.

"Заподозрян" в наказателния процес е физическото лице,

спрямо което следователят е постановил "предварително задържане" при условията и по реда на чл. 202 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Първият извод от цитираното определение е, че



не може да има "заподозрян" при полицейското производство,



провеждано от дознател от МВР. Известно е, че след 1 януари 2000 г. с изменения в НПК беше предвидена нова форма за провеждане на досъдебно производство - полицейско производство (то от своя страна може да е бързо производство или дознание). Заподозрян обаче може да бъде конституиран само в рамките на образувано предварително производство (познато повече следствие), провеждано от следовател от съответната окръжна следствена служба или от Специализираната следствена служба. На второ място, за да има "заподозрян",



трябва да е налице една от следните хипотези,



посочени в чл. 202, ал. 1 от НПК:

* лицето да е заварено при извършване на престъплението или непосредствено след това;

* очевидец да посочи лицето, извършило престъплението;

* върху тялото или дрехите на лицето, по него или в жилището му да са открити явни следи от престъплението (на това основание бяха арестите заради открити подслушвателни устройства в дома на главния прокурор на РБ);

* лицето да се е опитало да избяга или след съответна проверка да не може да се установи самоличността или местоживеенето му и да има достатъчно данни, че е извършило престъпление.

При наличие на някоя от тези хипотези следователят може да привлече лицето в качеството на заподозрян и да постанови неговото предварително задържане. В случая



задържането може да се постанови от следователя



дори и без съгласие на прокурор, понеже става дума за явни престъпни прояви. Следователят обаче е длъжен да уведоми прокурора за действията си не по-късно от 24 часа.

С други думи, в общия случай предварителното задържане, наложено от следовател без съгласие на прокурор, е с продължителност от 24 часа. А прокурорът може да продължи срока на предварителното задържане до 72 часа в случаите на заварване на местопрестъплението или при посочване от очевидец, но само ако е налице тежко престъпление. Т. е. престъпление, за което се предвижда наказание повече от пет години лишаване от свобода.

Заподозреният



разполага със система от процесуални права,



изброени в чл. 206 от НПК. А именно:

* да научи в какво е заподозрян;

* да дава обяснения;

* да прави искания, бележки и възражения;

* да обжалва постановленията на прокурора и следователя, които накърняват неговите права и законни интереси. Едно от най-важните права на заподозряното лице е правото да упълномощи защитник (чл. 73, ал. 1 НПК).

По време на предварителното задържане на заподозрения следователят трябва да насочи своите усилия към събиране на достатъчно доказателства за виновността на лицето в извършване на престъпление по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК. Наличието на тези обвинителни доказателства (става дума за доказателства, а не за оперативни данни) е условието след изтичане на срока на предварителното задържане или преди това следователят да повдигне обвинение на лицето, като състави постановление за привличане в качеството на обвиняем по реда на чл. 207 НПК. След което заподозреният



става обвиняем



А на обвиняемия задължително трябва да се определи една от четирите мерки за неотклонение: подписка, гаранция, задържане под стража или домашен арест. Процедурата за определяне на тези мерки също е значително променена от началото на тази година и тя е коментирана нееднократно на страниците на в. "Сега".

Разбира се напълно е възможно след извършване на необходимите процесуално-следствени действия (разпит, оглед, претърсване, изземване, разпознаване, експертиза, следствен експеримент) следователят да достигне до противоположен извод - че не са налице достатъчно доказателства за повдигане на обвинение. В този случай след изтичането на срока на предварително задържане на заподозрения следователят е длъжен да го освободи от следствения арест. Това може да стане, естествено, и преди изтичането на срока, ако следователят събере необходимия брой оправдателни факти-доказателства.
4134
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД