Една неясна конституционна норма, отнасяща се до политически избор, трябва да се тълкува в полза на правото на гражданите на реален свободен избор.
Основният закон не е имал за цел да лиши от правото да бъдат избирани за президент хиляди български граждани, които по различни причини не са живели непрекъснато в България последните 5 г., нито милиони българи от правото да ги избират. Затова в конституцията не е използван терминът "постоянно местожителство", "непрекъснато живял" или "преимуществено живял", а "живял". Поставянето на подобен термин към думата "живял" би било дописване на конституцията.
Конституционният законодател с чл. 93, ал. 2
не е желал да закрепостява българските граждани
в страната и по домовете им в години на обединяване на Европа и падане на границите.
Идеята на основния закон, изразена в дебатите по приемането му, е кандидатът за президент да е живял през последните 5 г. в страната достатъчно време, за да е запознат с нейните проблеми. В едно демократично общество със съвременни комуникации с оглед природната интелигентност на българските граждани това време може да е в рамките на всяка една от последните 5 г. и по-малко от половината.
Нашата общественост отдавна е разбрала чрез медиите, че питането по делото е всъщност може ли Н. В. Симеон II да се яви като кандидат в предстоящите президентски избори. Доколкото реши това.
Моят отговор е: "да"!
Царят е бил достатъчно време в България през последните 5 г., за да може с оглед на неговия известен умствен и интелектуален потенциал да опознае проблемите на страната и на хората. Той е човекът, който беше посрещнат след принудително полувековно изгнание от стотици хиляди българи и това стана новина в световния видеообмен.
През тази година Н. В. Симеон II бе многократно приеман от българските президенти, премиери, министри, депутати, висши духовници, кметове и политици от основните политически сили. Затова познава добре и политическата кухня в страната.
Царят е един от малкото българи, който след 25 май 1996 г. през всяка от годините се е срещнал с толкова много наши сънародници от различни социални групи, за да опознае техния живот. Ето защо времето, прекарано в България, и под 183 дни годишно в последните 5 г., е достатъчно, за да се яви в едни демократични и свободни президентски избори, доколкото желае това.











