Доживяхме жив цар да се заяжда с политолог... "А, знам го аз тоя Минчев - вика Симеон от Лисабон - и кой му плаща. Паднаха - съобщава - маските. Ама и аз ще ви подредя, таквозя, само да сваря да се повърна."
Бре, каква работа. Нерде цар - дето се вика, от небето даден - нерде политолог. И обратното. И как могат да имат спор, като са на толкова различни плоскости?
От друга една страна - щом спорят, значи са се намерили на един и същ мегдан. Колегата Минчев не е внезапно придобил синя кръв - а значи, не са се срещнали да спорят там, горе, дето живеят царете и папите, малко по-надолу от ангелите. Щом Минчев не се е възкачил, то пък значи, че Симеон е слязъл, та са се намерили.
И наистина Симеон слезе и влезе там, дето го чакат не само политолозите, ами и целокупният български гласоподавател и данъкоплатец - на арената на политиката.
"Влизам в политиката! - каза царят. - Ще гласувате за мен."
Да, ама щом е такава работата, ние пък искаме да знаем всичко, дето го искаме от другите политици, които се кандидатират да ни управляват. Де ти програмата? Какво мислиш да правиш за наше добро, като ти дадем правото да ни управляваш? С кого ще управляваш? Где стоиш ти по драматичните въпроси на момента: НАТО, ЕС, отново надигащата се заплаха от Русия?
И друго... Като искаш да те турим да ни управляваш, ние пък ще те гледаме под микроскоп: какъв си, що си, за какво се бориш и къде ни е ползата като народ от това - ти да постигнеш онова, за което се бориш? В България сме така - питай всеки, ще ти обади. И на сегашните управляващи не им е приятно, като им гледаме в паничката и ги дебнем какво бельо простират - но това е част от правилата, които си имаме тука.
Като си казал веднъж, че искаш да те избираме, та да ни управляваш, вече не можеш да избегнеш да те гледаме под лупата - да викаш: "Абе, другите ги гледайте, ама мене - не, щото съм цар."
Имаш, Ваше Величество, място в моето отечество и като някакъв вид цар, и като някакъв вид политик. Ама не и като двете едновременно. Царската игра се играе по едни правила, политическата - по други. А по правилата на политическата игра и политолози, и всякакви други -лози, и народът-суверен - всички ще те гледат, критикуват, разнищват, че и попържат.
Уинстън Чърчил, от рода Марлборо, земите на Бленхем, беше казал нещо като: "Щом не ти понася жегата, излягвай от кухнята!" Към днешна дата аз пък, от рода на Дайновите, земите на Миндя, бих добавил: "Да не влягва в българската политика онзи, който не издържа на български политолози..."
|
|