Дали е Западна Ирландия или Източна Европа, няма значение. Езическият танц на френетичните насилие-омраза-самота "играе" навсякъде. Един от художествените му варианти е показан в новата премиера на Народния театър - "Черепът на жената на гробаря" от Мартин МакДона.

С тази постановка Пламен Марков представя у нас вече трета пиеса на честолюбивия ирландец, работещ в Лондон. Измисленото от режисьора подзаглавие: "...или Бившият присмехулник от малкия град" затваря кръга с първото ("Бившата мис на малкия град", НТ) и второто ("Куцльото от забтания остров", МГТ "Зад канала") му представление. Интригуващ в случая е и фактът, че Пламен Марков пак събира на една камерна сцена характерни актьори, които играят за пръв път заедно.

Разравяне на гробище, язвителни недомлъвки, чупене на орехи и трошене на кости, черен хумор, налудничева игра с черепи, алкохол и опиянение от кръвта събират и разделят героите на Стоян Алексиев, Николай Урумов, младия Калин Яворов и изключителната Златина Тодева. Жанрът на пиесата се колебае между трилър и фарс. Но на сцената - не без помощта на оригиналната сценография (Н. Каров), това колебание е туширано доста натуралистично.

Всеки от изпълнителите има двойнствена роля. Златина Тодева отново е трагикомична старица с "двоен" морал - едновременно порочна и опрощаваща греховете. Гробарят (Стоян Алексиев), в разочарованието си от живите и ненавистта си към мъртвите, парадоксално буди повече жал, отколкото отрицание. Именно бившият присмехулник запитва: "Откъде вземате толкова енергия, за да мразите така?" Съсредоточеното му изпълнение, в противовес на прехвърчащия комизъм, влива в спектакъла режеща плътност и замислено напрежение. За разлика от него коварният, но и тъп полицай на Николай Урумов предизвиква повече смях, отколкото размисъл. В противовес на "закона" - за зрителите, свикнали да се разхождат вечер около Попа, гадничкият тийнейджър на Калин Яворов няма да е съвсем непознат. Объркващо наивен, но пристрастен към агресията и алкохола - свръхбодрият юноша е и завършен образ на млад неонацист. Макар и да няма фашистки подтекст, спектакълът в сцената с трошенето на кости внушава тъкмо това. Нагледна илюстрация на фашизоидната идея за ликвидирането на някои "неправилни черепи", които "пречат". Така погледната, пиесата има надтеатрално значение. И е толкова по-съвременна, колкото повече контексти навява.



Златина Тодева, Калин Яворов и Стоян Алексиев - налудничава група в "Черепът на жената на гробаря" в Народния театър.

Снимка: Бистра Бошнакова