Две успоредни изложби в миниатюрната галерия "Крида арт" са предназначени за ценители на абстракциите. Живописните платна на Васил Абаджиев са изпълнени в различните нюанси на черното и в тоя смисъл са нещо като маслени графики. Абаджиев се представя като художник на мрака, диаболичната непрогледност и мистиката. В картините му има нещо от злокобната хладина на дантевия ад, където не прониква и лъч надежда. Сигурно авторът им се е опитал да даде воля на песимизъм, отчаяние или нещо подобно, превърнало творческия му процес в акт на мрачна апология на ужаса.

Инсталациите на Александър Вълчев на пръв поглед са банално непретенциозни. И може би там им е силата. Като създава нищо незначещи предмети, лишени от каквато и да е символика, авторът излиза от рамките на конвенционалното. Въпрос на въображение е да се даде съответен смисъл и съдържание на всяка една от железните фантасмагории. Безспорно на тях мястото им не е в художествена галерия. Сами по себе си те нямат смисъл. Но сложени в контекста на някое конкретно внушение - в някоя обществена сграда например, те биха придобили смисъл и съдържание. Както водата приема формата на чашата.



Мрака, мистика и диаболична непрогледност струят от живописите на Васил Абаджиев.

РЕПРОДУКЦИЯ: "СЕГА"