"Имам еднолична фирма за безалкохолни напитки, но бизнесът ми върви много слабо - оборотът е едва 800 лв. годишно и затова не съм регистриран по ДДС. В същото време работя на държавна работа и съм осигурен за всичко. Но в данъчната служба ме карат да плащам от една страна патент, а от друга трябвало да се осигурявам и социално и здравно като ЕТ. Съпругата ми работи в частна фирма за 120 лв., имам две деца - дъщеря-студентка и безработен син. С общия ни около 300 лева месечен доход (мой и на съпругата ми) не мога си позволя подобен двоен разход за осигуровки. Правилно ли е да ми се искат такива допълнителни суми за осигуряване?" Пита Борис Петков от гр.Пазарджик

Отговорът на поставените въпроси се съдържа в Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и в Кодекса за задължителното обществено осигуряване (КЗОО). Правилно е за търговията с безалкохолни напитки да се иска патентен годишен данък, който търговецът може да заплаща изцяло или на три равни вноски в течение на календарната година.

За ЗОДФЛ няма значение дали Едноличният търговец (ЕТ) работи на друго място по трудово или служебно правоотношение. Законът задължава ЕТ да заплаща данъка си без да се интересува от другите му договори. Освен данък ЕТ дължи на държавата и социално осигуряване за пенсия, а също и вноски за здравната каса. Фактът, че някой ЕТ работи по трудов договор, не го освобождава от задължението да се осигурява и като едноличен търговец. Отделно от това за работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение, в КЗОО са предвидени определени ангажименти да заплащат част от вноските за пенсия и здраве (чрез удръжки от възнаграждението), а другата част са за сметка на работодателите.

Нито един от трите цитирани нормативни акта - ЗОДФЛ, ЗЗО и КЗО не дават право да се счита, че след като едно лице се осигурява някъде другаде, то може да бъде освобождавано от вноски по другите му приходи. Напротив, идеята на законодателя е била да се удържат вноски за социално осигуряване и здравна каса от всички доходи на едно лице - от граждански и трудови договори, от търговската му дейност, от хонорари за преподавателска работа и т.н. Законите не предвиждат и не допускат при някакви условия освобождаване на ЕТ от подобни ангажименти. Намаления са предвидени само като изключения, например за пенсионерите - еднолични търговци, за което в. "Сега" писа в броя си от 7 февруари 2001 г. Съгласно ЗОДФЛ едноличният търговец е длъжен да се осигурява социално и здравно върху не по-малко от 2 (две) минимални работни заплати, установени за страната. Към настоящия момент размерът на минималната работна заплата, определен от Министерския съвет, е 79 лева. Дължимите вноски се изчисляват върху двойния размер от 159 лева. От 1 януари 2001 г. ежемесечните социални осигуровки за пенсия са на стойност 29 % върху 159 лв. или 45,82 лева. Стойността на здравната месечна вноска си остава както преди и е в размер на 6 % върху две минимални запрати или 9,48 лв. Ако търговецът желае да получава и семейни добавки за деца, изплащане на болнични листове и др. следва да внася 32 % върху две минимални работни заплати или 50,56 лв. месечно. ЕТ е предприятие по смисъла на чл.15 във връзка с чл.1 от Търговския закон. Търговецът е длъжен да съобрази отчетността си по споменатите по-горе размери и да организира и задължително да води документация по Закона за счетоводството. Вноските, които ЕТ като самоосигуряващо се лице е длъжен да внася, са за негова лична сметка и той не може да ги приспада като разход, т.е. с тях не може да коригира крайния си финансов резултат. В конкретния случай поради ниския размер на търговския оборот няма да се налага преизчисляване и няма да се довнасят осигурителни и здравни вноски.