Накратко ще ви запознаем с още две новости в Закона за изменение и допълнение в Кодекса на труда.

1. Според старата редакция на чл.111 КТ работникът/служителят можеше да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение - т.нар. външно съвместителство. За сключването на трудов договор за работа по външно съвместителство обаче се изискваше предварителното съгласие на работодателя, при когото работникът или служителят е на основна работа.

С промяната в чл.111 КТ "работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение".

Веднага се вижда, че промяната е съществена. Тя е продиктувана от съображения за съответствие с конституцията. Според чл. 48, ал.1 от основния закон "гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право." Според третата алинея от същия член "всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа".

Досега действалата алинея втора на чл.111 КТ безусловно изискваше съгласие от основния работодател за работа по допълнителен трудов договор с друг работодател. Това решение не бе обосновано. Едва ли упражняването на конституционното право на труд, каквото по своята същност е работата при друг работодател, следва да зависи от волята на работодателя по основния трудов договор и то по силата на закона. Още повече в условията на безработица, работа при непълно работно време, непостоянна заетост и ниски доходи. Ето защо възприетата редакция е по-сполучлива. Тя отчита в достатъчна степен интересите на работодателите за опазване на фирмените тайна и конкуренцията, свързана с борбата за задържане на висококвалифицирани специалисти, както и факторът умора и загуба на концентрация при работа и на друго място, при друг работодател. В същото време не поставя изкуствени пречки пред онези, за които основният работодател няма никакви основания да изисква да работят само при него.

2. Възстановен е в почти същия вид чл.114 КТ според който "трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца. Когато работникът или служителят работи при един работодател общо не повече от 5 работни дни или 40 часа в месеца последователно или разпокъсано, времето не се признава за трудов стаж."

Разпоредбата не е нова за трудовото ни право. Само преди малко повече от година, неясно защо, текст със същото съдържание бе отменен с параграф 15 от преходните разпоредби на Кодекса за задължително обществено осигуряване (ДВ, бр. 110/1999 г.).

Така и не стана ясно защо бе отменен чл.114 КТ, след като в чл.4 КЗОО е уредено осигуряване на работещи при неговите условия. Сега текстът е възстановен с незначителни редакционни подобрения. Член 114 КТ е добре познат и затова няма да го коментираме подробно. Тук само ще отбележим, че договор по чл.114 КТ за един и същ период от време, може да бъде сключен с няколко работодатели.