Засилен интерес предизвиква новото основание за прекратяване на трудов договор в Кодекса на труда (КТ). това е една от промените в КТ, които влизат в сила от 31 март.

Какво гласи новият текст?

Чл. 331.(1) Работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок се смята, че то не е прието.

(2) Ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.

(3) Ако обезщетението по ал.2 не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало.

Този начин за прекратяване на трудови договори дава по-голяма свобода на работодателите, защото те могат по своя инициатива да предлагат на работниците/служителите прекратяване на трудовото правоотношение, без да е необходимо да сочат основания. Разпоредбата на чл.331 КТ се отнася и за трудови правоотношения, възникнали по силата на конкурс.

Уволнението по чл.331 КТ се доближава до уволнението по взаимно съгласие (чл.325, т.1 КТ). Приликата се състои в това, че:

1. И при двете правни основания страната, направила предложението, не е длъжна да сочи причините, поради които иска прекратяването на трудовото правоотношение.

2. И при двете се иска съгласието на другата страна.

Различията между тях обаче са повече.

Нововъведеното предложение за прекратяване на трудовия договор се прави само по инициатива на работодателя. Уволнението се извършва при изпълнение на едно предвидено в закона условие - заплащане на обезщетение, чийто минимален размер е определен в закона, но страните по трудовото правоотношение могат да договорят и по-висок размер. Неизпълнението на това условие прави уволнението незаконосъобразно по силата на закона.

В ал.1 на чл.331 не е посочено в каква форма трябва да бъде направено предложението на работодателя - в писмена или устна. Като се има предвид, че трудовият договор се сключва, изменя и прекратява в писмена форма, струва ни се, че и предложението на работодателя трябва да бъде направено в писмена форма. Редно е в предложението работодателят да посочи и конкретен размер на обезщетението, което ще изплати на работника/служителя. С връченото писмено предложение на работодателя (срещу подпис и отбелязана дата на връчване) се удостоверява от кой момент то е станало известно на работника/служителя. Този момент е важен, защото от него започва да тече срокът, в който работникът/служителят трябва да заяви дали го приема.

Какви действия за работника/служителя произтичат от отправеното до него предложение? Той трябва:

1. Да реши да го приеме или да не го приеме.

2. Ако приема предложението да уведоми за това свое решение работодателя писмено в 7-дневен срок от получаването на предложението.

В разпоредбата не е уточнено от кой момент започват да се броят тези 7 дни и затова следва да се приеме общото правило, установено в чл.72, ал.1 и 4 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - срокът започва да тече от деня, който следва деня на получаването на предложението. Този срок се брои в календарни дни и изтича в края на седмия ден.

Ако работникът/служителят не отговори писмено на направеното предложение в определения срок се смята, че предложението не е прието. Следователно трудовото правоотношение не може да бъде прекратено на това основание. Ако обаче е дадено съгласие и размерът на обезщетението е окончателно договорен би следвало трудовото правоотношение да се прекрати чрез писмен акт (вж. чл.335 КТ), издаден от работодателя.

Изплащането на обезщетението на лицето (минимално установеното в закона или по-голямото, договорено) не е последица от самото уволнение, а е елемент от фактическия състав на този вид уволнение.

Правната гаранция за изпълнението на това необходимо условие се съдържа в ал.3 на чл.331 КТ. Ако обезщетението по ал.2 не бъде изплатено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало. Щом по силата на закона основанието в този случай се смята за отпаднало, то това означава, че трудовото правоотношение трябва да се възстанови при същите условия, при които е съществувало преди уволнението.