|
В тези гранични образователни зони прожекторите на общественото внимание рядко огряват. За носталгия по тях обаче време няма. Тук всеки ден е устремен да носи себе си. - - - -
Имало е време, когато вечерните гимназии и затворническите училища са подпирали с дебели колони постройката на знанието. Не един и два са грандоманските строежи на социализма, но стремежът му да образова максимален брой хора комай е сред най-смислените.
Така чиновете във вечерните училища е търкал, волю, неволю, разнолик народ - необразовани навреме работници, дошли от провинцията деца, проблемни ученици. И тук, уви, структурните мутации на демокрацията са взели своето. Вечерните училища вече се броят на пръсти. Възможността да се образоват с идеята да забравят наизустените членове на Наказателния кодекс (била тя измамна) пък имат изтърпяващите наказания само в 6 от общо 13 затвора.
Проблеми - много. Но не тях ще нищим тук, а желанието да ги надраснеш. За част от учениците в тези училища
образованието е лична битка и нов шанс
Е, вярно, има и персони, при които нещата не стоят чак толкова философски.
Много архиви и много истории пази последното по рода си сменно-вечерно училище у нас - 4-а сменно-вечерна гимназия в София. Тук в момента е последният образователен пристан на общо 500 души - млади родилки, изгонени от други училища тежки деца, танцьорки, манекенки и прочие "пролетариат". В това училище графата с отсъствията на учениците не е много важна. Тук никой не фалшифицира извинителните бележки - житейските финтове са предостатъчно истински.
"Някога в София имаше много вечерни училища. Традицията им тръгва още преди социализма, но след 1948 година станаха повече. Помня 6-а вечерна гимназия, 7-а", разказва директорката на сменното училище Гергана Захариева. Сега освен 4-а сменно-вечерна гимназия в столицата има само още едно такова училище - 5-о вечерно. По едно вечерно училище са успели да запазят и повечето големи градове.
4-а сменна гимназия е приемник на легендарната 3-а сменна. Прочулото се в средата на 70-те години на миналия век като едно от най-свободните - без униформи, с бунтовни ученици, школо, дразнело дълго време тогавашните управници, защото се помещавало току до сградата на Министерския съвет. От 1982 г. 4-а работническа и 3-а сменна се слели в едно.
Министри и зам.-министри са учили при нас,
но се срамуват да си го признаят, разказват учителите на гимназията. Сред по-искрените, завършили училището, са Соня Васи, синовете на Калин Донков - Георги и Драган, на Дамян Дамянов - Петър, на Кеворк Кеворкян - Таквор. Училището няма никакви проблеми с пълненето на паралелки - напротив. И повечето са българи.
Истинска въртележка (на моменти педагогически героизъм) е ритъмът на сменния училищен живот. Паралелките непрекъснато менят състава си. Заради многото и различни ученици програмата за двете смени - сутрешна и следобедна, е съставена огледално. Който пропусне ранните занятия, може да си навакса в горната смяна на следващия ден. Вечерното училище функционира отделно.
Въпреки скритите в кашона на живота изненади, и тук възпитаниците се опитват да поддържат навици. Тези в училищна възраст обичат първа смяна. Майките с деца идват следобед, понякога вечер. По нощите се образоват пък главно работниците. Учат всичко, без артистичните предмети пеене, музика, физкултура.
Наред с това училището води и две други форми на обучение - задочна и индивидуална. Задочниците имат по 5 сесии годишно и се славят като най-мотивираните. Индивидуалните ученици традиционно са със специфични образователни потребности.
Единадесетокласничката Славянка не иска да навлиза в лични подробности за работата, проблемите, децата (едното вече ученик, другото - наесен). Но виж - за училището се пали. Ядосва се, че някои от момчетата не се държат сериозно. Постоянно повтаря, че училището дава невероятен шанс. Но най й е тревожно за матурите. "Трябва да се подготвим, и да ги няма - трябва. А ако ни изненадат, какво?", пита се майката.
Това обаче са едри въпроси, а напред чака тежък учебен ден.
Славянка ще учи и в двете смени,
за да наваксва. Същото е решила и майката на цар Калоян, както се шегува за детето си Мартина - съученичка на Славянка. Момичето забременяло в друго училище и дълго мислило дали да махне детето. Сега синът й е на една година, а Мартина е на път да завърши образованието си.
Историите на майките в 4-та сменна са безчет, а за проблемите им е съставена специална група по взаимопомощ. Водя я професионалната психоложка на гимназията - Мартина Маринова. Сбирките са веднъж седмично, а основната тема е ясна от само себе си. Отделна група за взаимопомощ има и за новите ученици в школото.
"Това засяга проблем, за който в българските училища не се говори - чувствата", разказва психоложката. Част от момичетата раждали рано именно поради прекъсната връзка с родителите си и в опит да докажат, че ще бъдат по-добри майки. Нерегистрирани навреме проблеми имало и при повечето отпаднали от други училища ученици. При забременелите без план пък настъпвали тежки лични и семейни кризи.
Доколко неведоми са пътищата на живота показват и други семейни истории от аналите на 4-а сменна. В училището накуп е учило цяло едно семейство - майка, баща, син, дъщеря - всичките гимназисти. Някогашна ученичка, забременяла в 11-и клас, пък се върнала години по-късно и успоредно с дъщеря си станала абитуриентка.
Подобни сюжети нерядко се държат в тайна от приятели, дори от семейството. Има хора, които се притесняват, че са решили да учат и ни забраняват да ги търсим в къщи, разказва директорката.
Покрай многото драми
4-а сменна е преживяла и немалко щастливи моменти
Празнуват се рождени дни, споделя се всеки успех. Екипът дори мислел да преустрои неизползваемия физкултурен салон в детски кът, за да има къде майките да оставят децата си при необходимост. А абитуриентските балове, както уверяват независими източници, са истинско пиршество на щастието.
За тях разказва и Иван Симеонов, директор на основното училище към затворническото общежитие в Казичене. Симеонов е стар познайник на екипа на сменното училище. Понякога изтърпели наказанието си негови възпитаници решават и продължават да се учат в гимназията.
"Всяко новооткрито училище е закрит затвор", започва с цитат на Юго романтикът по природа (както Симеонов сам се определя). Някога най-младият шеф в системата от затворнически училища си спомня с носталгия за "Малкото НДК" - респектиращата постройка на едно от най-модерните като архитектура по онова време училища - към затвора в Кремиковци. Симеонов го ръководи от 1983-а допреди година, когато училището е преместено към затворническото общежитие в Казичене.
Малко фактологично отклонение за изясняване статута на учениците в Казичене. Общежитието тук е от смесен тип - преходно-открит. В него идват да изтърпят остатъка от наказанието си (позволеният максимум, който трябва да им остава, е до 5 години) осъдени от закрити затвори с по-тежък режим. Тук се пращат и осъдените за пръв път с леки присъди до 5 години. 53 са в момента записаните в основното училище до 8-и клас. Законодателят си е свършили работата добре и
да учиш в затвора си е пряк стимул
Посещаването на часове е приравнено по формула към работни дни и ако лишените от свобода пропуснат "бачкането", часовете се зачитат вместо него (вярно, губят надницата). А 2 работни дни на свой ред са равни на 3 изтърпени.
С тази математика възпитаниците на училището бързо свикват. Числата в първи клас пък научават най-лесно с примери с пари и цигари. И тук обаче обучението си е напълно сериозна работа.
Истинска красота посреща посетителите в стаята на първокласниците. Помещението е потънало в цветя и декоративни ръчно изрисувани розови шишенца и джунджурийки. Изглежда почти невероятно, че поотрасналите първолаци са лепили мидичка след мидичка по рамките на накацалите на стената снимки.
Трима от десетината първокласници са братя - Кольо, Петър и Венци, от Руженци. Отработват си двете откраднати каруци с жито. "Требе да се яде", лаконично и плахо обяснява мотивите за кражбата Кольо. На него му остават да лежи още 5 месеца, 2 години вече са изтърпени.
Учениците са изписали прилежни колонки в тетрадките си - учат се да сравняват по-големи и по-малки числа. Доволни са, че опитват, но никой не си придава особена важност. Пък и хуморът си казва своето. Асен, който е произвел великолепна карта на България, използвайки апликации от растения, се майтапи - лежи за обида на чекмедже. Мирослав е по-сериозен и се кълне, че никога няма да се гордее с това, което е извършил - "грабежче" на 1000 лв. Тук като цяло умалителната форма често влиза в употреба по адрес на нарушенията.
И в това училище организацията на учебния процес изисква истинска виртуозност. Никой не изкарва пълен курс на обучение - от 1-и до 8-и клас, защото максималният престой е 5 години. Броят на учениците непрекъснато се мени, а понятието начало на учебната година съществува главно на хартия. Била тя и частично обаче,
ползата от обучението
в крайна сметка не е никак малка. Завършилите 8-и клас получават тапия за първа степен на професионална квалификация в общо 9 строителни специалности. С учениците, които са на път да изтърпят наказанията си, но не са завършили, ръководството на училището гледа да организира кратки квалификационни курсове, пак по професия.
Кольо например сигурно ще бъде насочен в предстоящия курс за ел. монтьори. Вече са минали и 2 курса за хлебари и закускари - да има кой да произвежда хляба на Софийския затвор и този в Кремиковци.
"Така ги уча своите питомци - това е оазис насред пустиня. Само зад чиновете могат да забравят, че са в затвора. Но старото дърво по-трудно се вие", потъва отново в поезията Симеонов.
Подобни похвални образователни усилия полагат други 737 ученици в останалите 5 затворнически училища. Числото обаче не е никак оптимистично на фона на данните за общия брой неграмотни затворници.
Близо 10 800 са лишените от свобода у нас, пръснати в 13 затвора с 6 училища. По-вироглавите и твърдо решили да оползотворят времето склоняват на драстични решения - да поискат
преместване в друг затвор с училище
"Това обаче са частични случаи, защото последиците за социалните комуникации са тежки. Нарушава се възможността за свиждания", обяснява Константин Константинов, отговорник за училищата в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
В същото време по последни данни близо 4000 твърдят, че са тотално неграмотни или са ходили някъде да учат, но без особена полза. Висшистите са едва 160 - обикновено извършители на недотам елегантни финансови операции. Някога в зората на затворническите училища по-образованите им обитатели запълвали вакуума и по взаимно-образователната метода учели братята си по съдба. Днес дирекцията се опитва да замени липсата на училищата с по-кратки ограмотяващи курсове. "По некои съображения" обаче това не се оказвало дотам лесно.
Служителите не признават в прав текст, но и тук намаляването на броя на училищата очевидно се дължи на финансови причини. Мрежата е сведена до минимум - да покрива основните типове затвори у нас.
За рецидивисти има едно училище - в Ловеч. За нерецидивисти освен Казичене е и училището в Стара Загора. За жените и девойките е заведението в Сливен. Домът в Бойчиновци единствено от всички тези школа е под ръководството на правосъдното министерство, защото в него се разчита много на превенцията.
От миналата година още един затвор се сдоби с академично крило. Оттогава един клас ученици - осмокласници, са записани и към затвора във Враца. Очаква се от тази есен
училището да придобие статут на средно
Разнообразни професии усвояват възпитаниците на тази система. Изборът на квалификации на повечето места е ограничен от наличната производствена база. Така затворниците във Враца ще усвояват тайните на хранително-вкусовата промишленост. Стара Загора ще ги конкурира с повече опит - към затвора има хлебопекарна, правят се топли банички и евтини кифли, учи се и дърообработване. Недотам вдъхновяващи, но също толкова полезни са професиите в Ловеч - металообработване и ВиК. Девойките в Сливен се учат на шеф и кройка, а непълнолетните в Бойчиновци навлизат в дебрите на автомонтьорството и мебелообработването.
Какво ще стане с тези ученици след дипломирането им, времето ще покаже. Не е изключено някой от тях да се върнат, да си доучат - както гласи затворническият хумор. Напуснали класните стаи, те вече не приличат на ученици. Но шансът им да се справят с училището на живота като такива все пак остава статистически по-голям.
|
|
|
|
|
|
|
