Снимки: Архив

На 2 август 1914 година цар Николай II въвежда "сух режим" в Русия. Мярката е свързана с началото на Първата световна война. Изглеждала като възвишено общо усилие на власт и народ - държавата се отказва от солидно перо в бюджета си, а народът изтрезнява в името на победата. Масите я посрещнали, общо взето, добре. В тези дни те и без това били пияни от милитаристичен и патриотичен ентусиазъм. Победата им изглеждала близка и сигурна. Войната обаче се проточила. Икономиката се изтощавала, по бойните полета се трупали неуспехи, патриотичното пиянство започнало да изветрява. През 1917 г. избухнали вълнения, които довели до революция. Историците обикновено наблягат на организираните политически манифестации, но брожението всъщност било хаотично, а метежи често тръгвали от разбити алкохолни складове и заводи. Руски виц разгадава така механизма на болшевишкия преврат през октомври: "- Ало, Смолни, обаждат се матроси от Кронщат. Има ли при вас водка? - Не! Тя е при правителството, в Зимния... - Урааа!"

Съветската власт върнала водката на народа. И дълго не посягала към да му я отнеме въпреки официалната трезвеническа агитация. Може пък и благодарение на това СССР доста по-успешно да е преминал през II световна война. А тя била по-кръвопролитна и тежка от Първата. В много спомени на фронтоваци присъства почти сакрализираният образ на "наркомовските 100 грама".

През 1985 г. обаче СССР отново тръгна по наклонената плоскост на ограниченията. Михаил Горбачов поде кампания за "Усилване на борбата срещу пиянството и алкохолизма". Около младия генерален секретар тогава имаше опияняващ ентусиазъм, който постепенно намаля. След 6 г. Горбачов напусна поста си, а държавата СССР се разпадна.

-----

Изтъкването на пряка връзка между антиалкохолните кампании и революциите е произволно. Ако в случая звучи интригуващо, то е, защото на руснаците им е излязло име на пиянска нация. Пък и самите те обичат да се шегуват по тази тема. За реномето им на особено пристрастени значение има не толкова количеството, колкото начинът на пиене. Французите сигурно поглъщат повече спирт на глава от населението, но под формата на вино и покрай хубаво хапване. Това е полезно за храносмилането, не отвързва демоните и никой не си помисля да им го забрани.

Злоупотребата с алкохол е стар проблем на много народи. Борбата с нея се води по най-различни начини, включително и чрез ограничения и забрани. И точно те обикновено са най-неефективни, често водят и до обратни резултати. Американците също имат сух режим между 1920 и 1933 г. Въведен е от президента Удро Уилсън като следствие от протестантското му морализаторство. За янките пиянството не било тежък проблем, но президентът искал да ги пази от изкушения. В крайна сметка експериментът се провалил.



Алкохолът почнал да се лее нелегално,



завъртял се огромен престъпен бизнес.

В Европа към пиенето в ново време не се подхожда толкова радикално. Срещу него в началото на ХХ век били възправяни някои спортове - народни забавления в почивните дни, които да отклонят работниците от кръчмите.

Е, днес виждаме как спортът успешно се съчетава с алкохола и дори става носител и разпространител на реклама на всевъзможни питиета. В северните страни, където по традиция на почит е водката, има фискални мерки, които я правят много скъпа. Там, понеже пък и не знаят как да си правят нелегално производство, прибягват до "алкохолен туризъм". По едно време Ленинград бе пиянска Мека за финландци, чиято единствена цел бе да се напият до безпаметност през уикенда.

Изглежда, на човечеството му е писано да върви редом алкохола по завоите на съдбата си. Който тръгва срещу това, в крайна сметка е обречен. Дори и да отстъпи временно някъде, пиенето отново се връща. Къде подмолно, къде - с гръм и трясък.

Руският цар Николай II явно не е съзнавал това, когато през август 1914-а забранява търговията с водка. Ограничението било обявено заедно с манифеста за войната срещу Германия. Антиалкохолната мярка била второстепенна и временна, не предизвикала недоволство. Стохилядна тълпа застинала на колене пред самодържеца, когато излязъл на балкона след тържествения молебен. В тези мигове сякаш всички се сливали в единен боен порив и



не им било до чашката



На Николай била простена и "Кървавата неделя", и унизителното поражение от Япония. Студентите забравили опиянението на либералните дискусии и се втурнали под знамената. Дори недоволните малцинства - поляци, евреи, че и немци, декларирали вярност и самоотверженост. Мобилизацията минала като по часовник. "Унищожаването на пиянството е най-голямата победа, която постигнахме над Германия", обявил либералният лидер Милюков. "В тези минути Русия се прероди... чувството за дълг излезе на първо място и цялата мобилизация премина при блестящ ред... Запасняците идваха в повече от предварителните планове... Железниците работеха акуратно... Нито един пиян. Всички - трезви", записал в дневника си великият княз Андрей Владимирович.

Трезвеническият порив на руснаците имал едва ли не световно значение. Планът на немците за война едновременно срещу Франция и Русия се базирал върху това, че руската мобилизация ще бъде бавна и хаотична. Достатъчно дълга, за да може на Запад с масиран удар да бъде разбита Франция, а после всички сили да се хвърлят на Изток. Но руските армии навлезли по-рано в Източна Прусия. Срещу тях трябвало спешно да се прехвърлят части от западния фронт. Париж бил спасен, Германия - принудена да воюва на два фронта. Кратката война станала дълга. Изтощението постепенно заменило ентусиазма.

"Сухият закон" от 1914 г. всъщност бил замислен като временна мярка, за да се избягнат ексцесии в първите дни. Той забранявал продажбата на водка, а не засягал виното и бирата. Резултатът обаче надминал очакванията. "Въздържанието се отрази положително на живота: изчезнаха картините на улично пиянство, скриха се опърпаните фигури, огласящи улиците с псувни... Опустяха килиите за изтрезняване... намаля броят на алкохолиците както в специалните амбулатории, така и в психиатрическите и общите болници", пише през 1915 година И. Н. Введенски - завеждащ клиника за алкохолици. Той привежда данни, които говорят за магическо преобръщане на нравите. Рязко намалели битовите скандали, психическите разстройства, побоищата. В медицинско училище възникнал "глад за трупове" - нямало самоубийци. В заводите



намалели отсъствията от работа



и инцидентите, увеличили се посетителите на обществени читални. Затова и властта, подкрепена от патриотични организации и от пресата, оставила забраната за продажба на водка до края на войната. Проявили се обаче и странични ефекти. Засилило се нелегалното производство на долнопробен алкохол и пиенето на всевъзможни сурогати - денатурат, дървесен спирт, одеколон, политура. Това пък водело до тежки и фатални отравяния, свидетелства Введенски.

В крайна сметка "сухият закон" бил забравен. В бурните години на революцията и гражданската война не му обръщали внимание, а през 1924-а съветската власт формално го и отменила. Както за да прекрати домашното, "капиталистическо" производство, така и за да легализира и обложи с данъци търговията с водка.

Историята се повтори по един странен начин през 1985 г. На 15 май Михаил Горбачов издаде указ за "Борба с пиянството и алкохолизма". Той току-що бе влязъл в Кремъл. От младия генерален секретар се чакаше да раздвижи склерозиралата империя. Социализмът бе затънал в бюрократично блато и всички желаеха промени. Не е ясно защо Горби реши да започне точно с водката. Трябваше да прави нещо, а "теорията" бе безсилна по въпроса за изход от криза в "най-прогресивното общество". Всъщност криза в него не можеше да има по дефиниция. Мярката беше и наследство от Юрий Андропов, който всъщност издигна Горби към кремълските висини. Говореше се, че е и част от интригите във висшия ешелон. Григорий Романов, смятан за съперник на Горбачов, бе известен с любовта си към чашката. Така отстраняването му от Политбюро изглеждаше по-принципно. А приложението стана с обичайното за социализма двусмислие. Бюрокрацията тръгна да "превръща повелята в дело" и да отчита инициативи. Местни велможи изкореняваха лозя,



комсомолът организираше "безалкохолни сватби",



наздравици на коктейлите се вдигаха с минерална вода. Народните маси на думи подкрепяха кампанията, а на практика се редяха на безкрайни опашки дори за бира. Горбачов бе наречен "минерален секретар". Засили се нелегалната търговия, употребата на одеколони, разтворители и какво ли още не. Държавата загуби солиден източник на приходи.

Антиалокохолната кампания по-късно бе оценена като грешка и дори бе обявена за "мина под основите на преустройството". За нея отговаряше Егор Лигачов, който се смяташе за консерватор и поради това реформаторите го обвиняваха, че чрез водката нарочно е саботирал промените.

Всъщност с водка или без социализмът бе неспасяем. СССР не се промени от борбата с пиянството. Пораздвижи го гласността, но тя доведе и до разпадането на империята. Трезвеникът Горбачов бе заменен от Борис Елцин. Русия тръгна по нов път. Елцин пък отмени не само ограниченията, но и стария държавен монопол върху търговията с алкохол и контрола върху производството като даде старт на масово производство на евтини ментета.