|
-----
Историята с циклопа
Нали не сте забравили какво е циклоп - един колоритен герой от древногръцката митология. Онова зло, хищно същество, настанило се на един остров с амбициите на полубог и осанката на гигант. За следващата история обаче най-същественото за циклопа е, че той има само едно око и то е на челото, разказва проф. Станислав Станилов, ръководител на секцията по Средновековна археология в Археологическия институт на БАН.
Сега се пренасяме по нашите георгафски ширини - Благоевградско, в началото на 70-те години на миналия век. Представяме си една древна гробница и няколко археолози, съсредоточени в разчистването й. Вниманието им привлича череп с кръгъл процеп, който току-що са открили. Тук в историята се намесва един журналист. "Дали някой от колегите се е помайтапил, че това е циклоп, или журналистът сам си го е въобразил, и до днес е мистерия. Факт е обаче как на другия ден БТА гърми, че български археолози са открили циклопа от Омировата "Одисея" и всички медии разнасят безумието", спомня си проф. Станилов. Мухата зажужава и в ушите на чуждите учени, които започват да звънят и тръгват насам, за да видят циклопа-чудо. "Стана голям скандал, който злепостави колегите и те не успяха да се оправят", недоумява днес археологът.
"Оказва се, че скелетът е бил погребан по очи, което не е необичайно за древните погребални ритуали. Главата е била наведена, а отворът е онова място на тила, където гръбначният стълб се свързва с главата", обяснява специалистът. Пък и е известно, че не може да просъществува възрастен човек с едно око. Науката си е имала работа с уродливи деца, които се раждат еднооки, но те живеят часове и умират. Историята отшумява от само себе си, забравя се като всяко тридневно чудо.
Може би саркофаг на български хан?
И този път шега на съдбата с 30-ина годишна давност. По онова време археолози правят разкопки и проучвания на голямата базилика от източната страна на Плиска. Грандиозна находка - 4 изящни масивни саркофага, камменни кофчези, с други думи. Дотогава в България саркофази не са намирани и интересът е взривоопасен. На един от ковчезите е открит прабългарски надпис на гръцки. Разчита се "Тордачис, кандидатът, беше мой хранен човек и умря вътре", както и подписът на "Ювигий Хан Омуртаг". Откривятелят побързва да обяви находката в медиите и започват спекулации на учени и лаици. Появява се очакването, че след като в единия саркофаг е открит висш аристократ от свитата на български владетел, в съседния може да е положено тялото на самия хан. Тогавашното политическо ръководство на страната спуска специални инструкции до учените - да се разкопава особено внимателно. "Бяха построени бетронни конструкции, почти цяла сграда се провеси отгоре върху разкопките по тази причина", спомня си проф. Станилов.
А капаците на саркофазите са тежки. Отвътре са намазани с червен хоросан за изолация. Властта дори обвинява откривателя на находката, че при разкопките с шпаклата е разбутал хоросана, пропуснал е въздух в каменния ковчег и е повредил всичко в него. "А иронията е, че саркофазите изобщо не бяха херметически затворени. Хоросанът е само водоупорен, но за толкова столетия се е разпукал и е пропускал както въздух, така и влага", обяснява още проф. Станилов.
Ако човек изобщо може да си представи как в миг може да се попари горещ ентусиазъм, то това става в момента, в който учените откриват, че в гробницата все пак няма никакви ханове. От саркофазите изкачат само пръст и няколко скелета, около които дори липсва гробен инвентар. Става ясно, че това са боляри не от времето на Омуртаг, а от Симеоновия "Златен век". "Освен тях друг български аристократ от християнския или предхристиянския период на Първото българско царство не е намиран", обяснява проф. Станилов.
Причината е, че през християнския период са погребвали знатните люде в църкви, които впоследствие са ограбвани от тогавашните иманяри. През езическите десетилетия пък е съществувала практиката владетелят да се погребва на тайно място, като преди това му се прави фалшива церемония и гроб. По-късно най-близките слуги на владетеля го погребат на въпросното място, а самите те биват убивани и така никой никога не узнава за него. Станислав Станилов си спомня как преди години със свои колеги е разкопавал 12-метрова фалшива шахта от погребение на владетел. "Беше страховит фалшив гроб на някой от властелините на езическа България. Всичко беше по обичая - 2 жертвени коня, жертвено куче, ориентация север-юг. Копаехме с оскъдни средства, студентите едва не умряха от глад, но изровихме само кофи пръст", спомня си проф. Станилов.
Надпис от тракийски цар в Севлиевско?
Този път не вестниците са виновни за археологическия гаф и проф. Станилов до ден днешен недоумява как са могли да го пропуснат. В края на 60-те години в сп. "Археология" се появява публикация, че в Севлиевско е намерена купа с много странен надпис с тракийско име, който вероятно е оставен от някой от тракийските царе. В областта тракийски могили се срещат често, а и надписът под устието на купата не е нито на български, нито на гръцки, нито на кирилица, нито на латиница. Един специалист от Севлиевския музей, който е експерт по надписите, обаче открива, че не става въпрос за никакъв тракийски надпис. Купата е арменска, на нея е гравирано арменско име от техния фолклор. "Арменци има в големите български градове още от Възраждането, а заради кланетата в Турция от началото на XX век техният брой още повече нараства", припомня проф. Станилов. Археологическата общност преживява поредния скандал.
Но така е в науката - години минават преди да се изкопае златна маска, глава или страховита гробница. Обикновено се откриват дребни неща, които обаче могат да имат голям принос в познанието. "От VII-VIII век например в археологията се откриват само прашинки, бегли белези, които те затрудняват да навържеш цяла история", обяснява по този повод проф. Станислав Станилов. Според него само времето може да бъде съдник за това дали едно откритие е научна грешка или не, защото са правени открития, които в началото са смятани за голяма находка, а впоследствие са се оказвали погрешни. "И в науката са ставали големи гафове, но те рано или късно се разкриват и от тях остава само комизмът, научното познание не тръгва толкова лесно по погрешни пътеки", убеден е специалистът. "Причината е, че откритието не се прави с върха на лопатата, а с перото, т. е. паметникът трябва да се опише, да се идентифицира, обясни и т. н., което изобщо не е лесно", допълва той.
-----
Каре
И британците са ставали за смях
В правенето на гафове българските археолози изобщо не изостават от чуждите си колеги. В учебниците е описан случаят със златната тиара. През XIX век в Британския музей в Лондон попада въпросната тиара - изящна златна корона, подобна на калпак. Направена е от чисто злато, изографисана е с релефни сцени от скитското изкуство. Британците са помислили, че са попаднали на трофей - корона на някой от скитските владетели - степен народ от Северното Черноморие, живял през първото хилядолетие пр. Хр.
Този път музеят, закупил величествената изработка от иманяри в Одеса, се оказва жертва на съвсем умишлена измама. Руски учени подлагат короната на анализ и установяват, че тя е пълен, но майсторски фалшификат, изработен от евреи-златари от Одеса. Това обаче се случва твърде късно - тиарата вече е била натрупала 50-60-годишен опит като експонат в Британския музей.
------
|
|
