Песента "Керванът" по текст и музика на Йосиф Цанков става световен хит. Тя е записана през 1941 г. в Холивуд по желание на чули я англичани. През същата година по Радио Лондон в часа за английските войници, които се бият в Африка, се пуска любима музика от Джоузеф Цанкоу. Това е ориенталско танго, писано преди 1937 г. Войниците обичали да си тананикат рефрена му: "Бавно керванът минава в нощния мрак/, моята мъка, тогава пея ти пак/, златният пясък в безкрая нейде мълчи/, пълни със сладка омая са мойте очи/ Аллах! Аллах!/. Петър Увалиев също твърди, че е слушал песента по Радио Лондон.

У нас, в България, четири поколения живеят и се влюбват с песните на Йосиф Цанков. Затова той е наречен



Патриарх и първомайстор на българската забавна песен



Наред с "Керванът", песните "Ела с мен в Хавай", "Море на младостта", "Повей, ветре", "Облаци бездомни", "Песен моя, обич моя", "Любовта на юнгата" и др. имат прекрасни мелодии и впечатляват с лекотата, с която са създадени. Искрени и сърдечни, те отдавна са прекрачили бариерата на времето. В интимен разговор с композитора Ангел Заберски Йосиф Цанков споделя тайната на своя успех: "Сине, ако една мелодия звучи добре едногласно, без акомпанимент и хората могат да я запеят, това означава, че си успял."

Удивително е, че тези шлагери, които се пеят и танцуват у нас от 30-те до 70-те години на миналия век и са на мода в чужбина, са написани от дипломирания юрист Йосиф Цанков. Той е запомнен от своята дъщеря Анастасия едновременно като бохем и самотник. Бохем, защото обича да дава, да подарява, да бъде в компанията на щастливи хора. Като всички големи творци той е и самотник по душа.

Днес Анастасия Цанкова събира богатото музикално наследство на баща си. Според нея никой не иска да го пипне, тъй като в момента сме заети повече с материалното, отколкото с духовното. Всички партитури на Йосиф Цанков, които са били в Музикалния театър, са отишли на боклука от невежество и недоглеждане.

Анастасия е рентгенов лаборант и работи в елитната частна поликлиника в София "Торакс" със собственик д-р Сава Бояджиев. Нейната дъщеря Йосифа носи името на дядо си. Тя е завършила български език и литература, история и теория на културата и в момента следва в Американския университет маркетинг и мениджмънт.

Синът на Анастасия Велислав е най-прекият продължител на делото на дядо си. В момента той завършва Софийската консерватория, но вече има зад гърба си 8 години трудов стаж като тромбонист в Софийската опера. Младият музикант учи при проф. Димитър Момчилов и свири в Младежкия симфоничен оркестър. Той е един от водещите музиканти в джаз-състава "Инфинити" и в "Уикеда". Подобно на дядо си Велислав не желае да напуска страната да печели пари в чужбина.

Анастасия разказва, че любовта на Йосиф Цанков към България не е афиширана никъде. Тя личи обаче от целия му живот. Така например той не обичал да се скита в чужбина. Макар че неговите песни се изпълнявали от най-известните звезди за времето си: в Италия - Клаудио Вила и Артуро Теста, в Германия - Зигфрид Валенди, в Русия - Йосиф Кобзон и др., Йосиф отхвърлял поканата на певците да пътува. През 1967 г. Клаудио Вила печели с песента на Цанков "Море на младостта" голямата награда на Международния фестивал "Златния елен" в Брашов, Румъния. Цанков му изпраща своите поздрави. Същата година той е поканен като



специален гост на фестивала в Сан Ремо.



След като се връща, разказва на дъщеря си с отегчение, че е бил принуден да замине.

Анастасия смята, че баща й умира огорчен от събратята си в гилдията. Когато получава голямата награда "Златният Орфей" през 1970 г. с песента "Повей, ветре" на незабравимата Паша Христова, той споделя пред нея, че не се радва. По повод на бащината си мъка Анастасия казва: "Няма песен от неговите, която да не заслужаваше тази награда и преди. Просто журито не му я даваше." Днес дъщерята на Йосиф е изключително признателна към Геновева и Христо Янкови от Русе, които правят два концерта в града, за да върнат на русенци името и песните на големия композитор.

Съдбата на Йосиф Цанков е интересна и прилича на роман. Той е роден на 7 ноември 1911 г. в Русе. През същата година Елиас Канети напуска града. Друг интересен факт, свързан с миналото на фамилията му, е, че първата електрическа крушка светва във фабриката на прадядо му Иван Хаджиберов от Габрово. Майката на Йосиф е от Беровия род.

Домът на Цанкови в Русе, в който той е роден, е стар и аристократичен, с огромна библиотека, с телефон и с различни музикални инструменти. Тук, а след това и в Роберт колеж в Цариград, Йосиф научава перфектно три езика: английски, немски и френски. Неговият баща завършва финанси в Париж, а майка му не само че е известна красавица, но е и първата жена, която е карала кола в България. Бащата Иван Цанков дарява дворно място в центъра на Русе и там е построено първото кино в града. Майката Сия вярва в музикалните способности на своя син, но бащата настоява той да завърши право. Така Йосиф



следва право заедно с бъдещия голям бас Борис Христов.



Като студент Йосиф се влюбва в бъдещата си жена Таня, която е от известния и богат калоферски род на Калфови. Нейният чичо Христо Калфов е бивш външен министър, а по-късно и председател на Народното събрание и дипломат. Цанков-старши не разрешава женитба на младите, докато синът му не завърши висшето си образование. Остава държавният му изпит. Тогава Таня взема нещата в свои ръце. Отива при един от професорите на Йожи и му разказва за трогателната им любов. Целта е постигната. Йосиф получава на държавния изпит тройка, а младите сключват брак и заживяват щастливо, като в приказките. Когато двамата минават по улиците, всички се спират, за да видят красивата Таня. Тя е имала едно синьо и едно зелено око, което според поверието означавало голям късмет. Съпругът е лудо влюбен и твори любовни песни, които тананикат и юношите. Същевременно той е невероятно ухажван от жените, които го преследват навсякъде. Таня разбира, че в такава ситуация да се задържи един брак е изключително трудно. Затова тя посвещава целия си живот на дъщеря си и на своя съпруг. Таня е първата слушателка на песните, които Йосиф пише. Тя е и вдъхновителката на неговите 6 оперети, които имат на времето си шеметен успех.

Йосиф споделя пред близките си, че



дарбата му да пише музика е дадена от Бога.



Нея никой не може да му отнеме. Не случайно, когато е уволнен от "Балкантон" и остава дълго време без работа, Йосиф получава подкрепа от поета Павел Матев, който му казва, че никой не може да му отнеме таланта. Така с негова помощ Цанков продължава да работи като отговорен редактор на "Балкантон" до 1971-а, годината на неговата смърт.

Малцина знаят, че авторът на най-популярните български песни, майсторът на шлагерно-танцовата оперета, учителят на цяло съзвездие певци и композитори, като Маргарет Николова, Ирина Чмихова, Георги Кордов, Мими Николова, Йорданка Христова, Лили Иванова, Маргарита Димитрова, Иван Стайков, Тончо Русев, Вили Казасян, Морис Аладжем, Николай Арабаджиев и др. е основател на баскетбола у нас. Създава първия мъжки и девически национални отбори на България по баскетбол.

Висок 1.98, с гъста коса и изразителни очи, Йосиф привлича вниманието с изключителната си деликатност и отзивчивост към хората. Веднъж Леа Иванова казва на дъщеря му, че му е благодарна за всичко, което е направил за нея и нейните колеги по съдба. В годините, когато Леа е гонена и няма право да прави записи в Радиото, Цанков е този, който й осигурява хляба.

Широко скроен, без маска и поза - така са запомнили всички композитора. Може би затова срещите с него и с песните му са били за много поколения празник.