:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,678,873
Активни 54
Страници 21,438
За един ден 1,302,066
Интервю

Отец Боян Саръев: Българският народ винаги е търсел своя месия

Но царят е като качулка след дъжд, той просто изтърва своя исторически шанс, твърди свещеникът, покръстил десетки мюсюлмани в православната вяра
Снимка: Архив "Сега"
Визитка:

Роден е през 1956 г. в с. Жълтичел. През 1985 г. завършва Школата на МВР в Симеоново. След това се квалифицира като свещеник в Пловдивската митрополия. Избира да живее в Кърджали, където служи в храм "Успение Богородично". Председател е на Движение за християнство и прогрес "Св. Йоан Предтеча", основано през 1990 г., което има за цел да покръства в православието хора от друга вяра.

Женен с две деца. Дъщеря му завършва генно инженерство. Синът му следва в Духовната семинария.



- Как ви се струва опитът на някои политици да ни се представят като месии, като Спасители?

- Смешно е. Смешно е и непочтено. В царството на слепите и едноокият е цар. Вижте, нашите политици са велики илюзионисти. Те са по-слепи от всички, но създават впечатлението на всевиждащи...

- Защо толкова хора се втурнаха към царя като към някакъв Спасител според вас?



---------

- Защото българският народ поначало винаги си е търсил своя месия, винаги е вярвал на чудото. Защото нещата у нас вървят по-бавно, отколкото ни се иска. И още повече, защото около царя има ореол, има мистика. Самият факт, че той е роден господар, роден носител на власт и вседържител, респектира и създава доверие у масите. Но това е много опасно, защото "царят царува, но той не управлява", "царят хазна не пълни", нито икономика оправя.

-----------



Аз уважавам изключително много и имам респект към личността на Негово Величество, но мисля, че той ще въведе в заблуда много народ. Ще се върнем с още 10 години назад и ще започнем отначало, за да дойде следващият месия. Затова нека да разбулим тази мистика.

- Той казва: "Вервайте ми". Т.е. действа точно като един религиозен водач?

- Много е сгъстена и динамична ситуацията в България, но въпреки това тя е непроменяща се. А ние нямаме време да чакаме. И не искаме да ни подлагат на нови експерименти. Не агитирам нито за една политическа сила, апелирам за разум!

- Как е в Кърджали? Има ли ентусиазъм за царя?

- Не са въодушевени хората много. Хората живеят несигурно, в непрекъснат стрес и страх за утрешния ден. Много-много перспектива не виждат. Хлябът е твърде дефицитен и хората се борят за насъщния. Те са обезверени.

- Не се ли надяват, че след "800 дни" ще се оправят?

- Хм! Мисля, че царят е качулка след дъжд. Което значи, че той можеше да свърши работа. Но просто изтърва своя исторически шанс. "Цар", "царство", "поданици", "династии", това са архаизми, отживелици, които нямат място в съвременния начин на мислене. Тях децата ги четат само в приказките...

- А как са отношенията между етносите в Кърджали?

- Сега са добре вече. Нещата се уталожиха до определена степен и биха били много по-добре, ако не се намесваха политиците. Но днес определени политически среди имат интерес да ги разделят, за да ги използват.

- Има ли мюсюлмани, които искат да се покръстват?

- Много са, много са... И това е съвсем естествено. Сега е моментът. Един политик каза наскоро, че българите мохамедани още не са се определили, че това тепърва предстои. А за да се самоопределят като българи, те задължително трябва да минат към православното християнство.

На нас на Балканите генетически ни е заложено да бъдем православни християни. Тези протестантско-католически тенденции, американизирането на българската култура всъщност е денационализация. И ще доведе до абсолютен срив на българската нация в морален план, като национален дух и традиции. Моралът ще се срине. И българският народ окончателно и безвъзвратно ще се денационализира. Ще се изгуби в огромното море на чуждите култури и цивилизации...

- Но в Западните Родопи българите мохамеданите се турчеят.



----------------

- Западните Родопи вече се превърнаха в ахилесовата пета на България. Ако попитате хората, там българи няма въобще. Има "турци", "македонци", даже се записаха и като "чукчи". Там въобще има неизбистрено национално самосъзнание сред българите, било то християни или мохамедани, без значение.

--------------



Има една много интересна студия на Цветан Стоянов, който разглежда българина още преди създаването на държавата. Той казва: "Българинът ходи в някакви подземия, в някакви тунели с качулка на главата, с коленоподобни крака ходи и с гъгнещ глас на всичко казва "не". Той влоши и православието, което прие, влоши всичко, до което се докосна. Стигна се до най-уродливите форми на богомилството, което зарази част от Европа." Ние всичко отричаме, всичко отхвърляме. Като че ли не сме могли да се изградим като една цялостна и монолитна нация.

- А как трябва да бъде?

- Явно трябва да се върнем към първоизворите в християнството, към Възраждането.

- Вярно ли е обаче, че чужди фондации финансират ислямизирането на населението?

- Да, определено. Изграждат се джамии, изпращат се студенти в арабските страни, финансират се поклонения в светите места Мека и Медина. Изобщо се изливат страшно много пари. И не толкова сред турското население, а сред българо-мохамеданското в тези райони. Целта е то да се асимилира и да се откъсне от българския си корен. Първоначалната цел е то да бъде отчуждено и противопоставено на останалата част от българския народ.

- Видях в медиите една карта за разцепване на България. Това възможно ли е да стане в 21-ви век?

- Абсолютно е възможно. След войните, които видяхме в бивша Югославия, аз всичко допускам!



--------------

Никога не съм вярвал, че може наистина в Европа да има не просто един конфликт, а да се водят войни с години наред, хора да се избиват помежду си и някой да подклажда това! Щом останалите страни ръкопляскаха, като че ли гледаха гладиаторски бой на арената, тогава смятам, че всичко е възможно. Допускам, че някои някъде, в кабинетите на някои държави, правят такива сметки. И режат Балканите като тортичка.

--------------



- Значи ни е нужен силен човек начело на държавата, който да укрепи България?

- Той трябва да бъде до известна степен авторитарен тип. И колкото е по-силен, толкова трябва да бъде по-благороден. Такава личност липсва. Като Стамболов, например. Времето го иска, за да се обедини един народ. Той трябва да дойде, за да ни спаси от "Фюрера".

- Възможно е да дойде Фюрерът?

- Да, ако не сме внимателни. Защото българският народ ще продължава да гладува. Улиците могат да бъдат заляти от неуправляеми маси. Тогава Фюрерът ще ги яхне и Бог да ни е на помощ!

- Всъщност Великден мина и може да се започне отначало с греховете.

- За голямо съжаление не само сред политиците, а и сред нашите православни християни като цяло се изгради една традиция на "празнично християнство". Те не са научени, че вярата е ежедневно, ежечасно, ежеминутно поведение и мислене. Това е начин на живот, а не ритуалност и обредност с показен характер. По начало ритуалите в църквата имат за цел да утвърждават вярата. Те не са вяра само по себе си, като изключим 7-те тайнства в църквата. Политиците ни дават лош пример с поведението си, а народът е склонен да подражава на своите водачи, които избира.

- Направи ми впечатление, че по Великден управляващите ни говореха, че ето, ние трябва да изпитваме радост и любов...

- Основното задължение на духовниците е да проповядват и да утвърждават евангелската любов, която ни е завещал Господ Исус Христос. Тази любов отсъства - и не само отсега, и не само в България. Има дефицит на любов между хората. Христос ни казва: "Аз ви завещавам любов, аз ви давам любов." А апостол Павел пък определи какво представлява всъщност християнската любов. Тя е дълготърпелива, пълна с благост. Тя на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява, всичко извинява. Такава любов, казва той, никога не отпада. Защото християнинът трябва да се уповава на три стълба - вяра, надежда и любов, от които любовта е най-голямата. Апостол Павел казва: "Дори да имате вяра, колкото планини да преместите, дори да имате абсолютни познания за света, да раздадете имота си изцяло, да знаете всички езици, дори ангелските - ако любов нямате, нищо не сте!"

- Тогава това лицемерие ли е от страна на политиците?

- Абсолютно лицемерие! Това е фарисейщина. Вижте, фарисеите вече не съществуват, но фарисейщината се разпространява с мощна сила. Аз не казвам, че винаги трябва да говорим това, което мислим, не! Но не бива и да се представяме за такива, каквито не сме, с цел да се облагодетелстваме във властта и в материалното си състояние, с цел да поддържаме в заблуда много маси чрез лицемерието си, да сме наистина като фарисеите - отвън белосани, а отвътре пълни с гнилоч като в гробниците, за които говори Исус Христос.

- Защо фарисейщината е по-силна от християнските идеи според вас?

- То е от Лукавия. А днес като че ли повече шества по света Сатаната, отколкото самият Господ Исус Христос, който казва: "И птиците небесни имат гнезда, и лисиците - свое леговище, а син човечески няма къде глава да подслони". Което всъщност означава, че нашите души трябва да бъдат живия храм, където да обитават Христос, Светият дух и тяхната любов! Българският народ има една поговорка: "Направи добро и го хвърли в океана!"

- Аз не вярвам много в това.

- А аз вярвам! Това е безпрекословен висш нравствен закон, който е вграден от Бога, който действа с равна сила наред с всички природни закони. И една от социалните задачи на християнството е непрекъснатото опитомяване и цивилизоване на човечеството.

- Мислите, че човечеството се усъвършенства?

- Да! Макар че Волтер, този велик волнодумец, бе казал: "Камбаните бият, а човеците още кръвта си пият!" Това е така, защото ние надаваме ухо повече на сатанинските внушения в нас, отколкото да носим и раздаваме на ближните си божията благодат. Някои ще кажат: "Ами как мога да обичам врага си, когато той е такъв и такъв?" Но не трябва да забравяме, че ние също вероятно сме врагове в очите на някого и тази Христова заповед се отнася и до отношението на нашите врагове към нас. Ако това успеем...
679
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД