|
--------------------
В разпореждане на бившия посланик на Испания в СССР са милиардите долари от спонсори и тв компании (само за периода 1997-2000 г. те са $ 3,5 млрд.). Огромната власт, която си осигури чрез благи думи или груб натиск, позволи на седмия президент на МОК да оцелее при десетината опити за "тих преврат", както и след най-големия скандал за корупция в комитета преди 2 години. И когато вече изглеждаше, че това ще продължава вечно, най-известният олимпийски шеф след Пиер дьо Кубертен обяви, че се отказва.
Фактическият край на "епохата Самаранч",
продължила цели 21 години, ще бъде сложен на 16 юли в Москва, в последния ден от 112-ата сесия на МОК. Властването на маркиза започна точно в руската столица по време на бойкотираната от САЩ и другите капиталистически страни олимпиада през 1980 г. Тогава испанецът бе избран за заместник на шестия президент на МОК - Майкъл Морис, лорд Киланин, който бе начело от 1972 до 1980 г. Лордът почина в замъка си в Дъблин на 84-годишна възраст на 25 април 1999 г.
Самаранч ще навърши 81 г. на 17 юли, но все още е много жизнен. Всяка сутрин той прави гимнастически упражнения на лост и здравословните проблеми са последното, което го заставя да се откаже. По-скоро издигналият се благодарение на връзките си с генерал Франко испанец иска да слезе от трона ефектно. Сега МОК е в блестящо финансово състояние, а след уникалната олимпиада в Сидни миналото лято олимпийското движение отново е на световна почит. Какъв по-добър повод за Самаранч да остане завинаги в историята като най-успелия президент на МОК? При това той успя да направи така, че нито един негов наследник да не може да го застигне по успехи. Стори го с един замах, когато на 110-ата сесия през декември 1999 г. предложи президентите на комитета да имат вече само по един 8-годишен мандат с възможност за преизбиране максимум още веднъж за нови 4 г. Решението, разбира се, бе прието, но не засегна господството на маркиза - той бе в заварено положение.
И въпреки ограниченото вече време за властване постът президент на МОК си остана един най-апетитните в света. На 10 април изтече крайният срок за подаване на официални кандидатури. След него останаха петима мераклии - Анита Дефранц, Ричард Паунд, Ун Йонг Ким, Пал Шмит и Жак Рож. До гласуването на 126-те действащи членове на МОК остават близо три месеца, но комисията по етика оповести строги правила за поведение на кандидатите. Те нямат право на предизборна агитация. Забранява им се даването на всякакви подаръци и правенето на уговорки, които могат да им донесат предимство. От друга страна, членовете на МОК нямат право да ги посещават.
Петимата обаче са отдавна известни в олимпийското движение, знаят се и техните позиции в управлението на МОК. Затова може да се направи прогноза за шансовете им. И така:
АНИТА ДЕФРАНЦ (САЩ)
Тъмнокожата американка е родена на 4 октомври 1952 г. Като гребкиня печели бронзов медал на олимпиадата през 1976 г. в Монреал. Неомъжена, доктор на юридическите науки, член на МОК от 1986 г. В периода 1992-1997 г. е член на Изпълкома. През 1997 г. става вицепрезидент, а от миналата година е първи вицепрезидент.
Вторият човек в МОК заяви президентските си амбиции най-рано от всички - още миналата година. Дефранц е фаворит за поста. На първо място тя би била първата жена начело на олимпийското движение, а това в едно все по-феминизиращо се общество е важен коз. Освен това е тъмнокожа, което ще накара всеки, гласувал срещу нея, да се опасява, че ще го набедят за расист. Не на последно място е и фактът, че бившата гребкиня е на 48 г. - най-млада от всички кандидати.
Най-важно обаче е, че Дефранц бе посочена за фаворит от самия Самаранч. Преди маркизът отговаряше на въпросите за бъдещия си наследник с общи фрази от сорта на: "В МОК има мнозина, способни с успех да оглавят олимпийското движение." Но по време на прощалното си турне из Азия и Океания испанецът заяви: "Въпросът за участията на жените в състезанията може да се счита за решен - на олимпиадата в Сидни те бяха почти половината (42%) от участниците. Сега трябва активно да привличаме жените в ръководството на спорта."
Опасенията, че с избирането на Дефранц ще се получи пълна американизация на олимпийското движение (финансовото благополучие на МОК се дължи именно на щатските тв и други компании), изглеждат безпочвени. Професионалните интереси Дефранц винаги е поставяла в интерес на националните. Впрочем Анита стана известна, когато подаде съдебен иск срещу президента Джими Картър заради решението му да забрани на американските спортисти да участват на олимпиадата в Москва през 1980 г. Бронзова медалистка от Монреал`76, сребърна от световното през 1978-а, две години по-късно тя разчиташе на титла. Как завърши процесът и състоял ли се е той въобще, сега никой не помни. Важен е обаче фактът. А се говори, че 20 години по-късно борческата натура на Дефранц не се е променила.
РИЧАРД ПАУНД (КАНАДА)
Дик, както го наричат почти всички, е роден на 2 март 1942 г. Като плувец е участвал на олимпиадата в Рим през 1960 г. Адвокат, женен, има три деца. Член е на МОК от 1978 г. В периодите 1983-1987 и 1992-1996 г. е член на Изпълкома на комитета. През 1987-1991 и 1996-2000 г. е вицепрезидент на МОК.
Паунд е един от най-авторитетните дейци на олимпийското движение. Той е и единственият от кандидатите за президент на МОК, който е бил в комитета още от времето на лорд Киланин. По тази причина го смятат за най-независим от петимата. А всъщност Дик е един от най-близките сподвижници на маркиза и проводник на неговите революционни бизнесидеи. Милионите долари, постъпващи ежегодно в сметките на МОК от спонсори и тв компании, са заслуга на Паунд. От 1988 г. досега той е шеф на комисията по нови източници на финансиране, която през 1998-а бе преименувана в комисия по маркетинга. Още през 1983 г. на канадеца бяха възложени преговорите по тв правата.
Висше признание на заслугите на Паунд е изявлението на Самаранч преди 2 години: "Дори следващият президент на МОК да се окаже бездарен бизнесмен, МОК не е заплашен от банкрут. Тв правата са продадени, договорите със спонсорите са подписани за няколко олимпиади напред."
МОК е консервативна организация, за която приемствеността на приетия по-рано курс е по-важна от всичко останало. При това положение кандидатурата на канадеца изглежда практически безалтернативна. И все пак е малко вероятно адвокатът Паунд да седне в креслото на президента. Преди две години точно той оглави работната група, която разследва далаверите на членовете на МОК във връзка с огромния скандал за корупция при избора на Солт Лейк Сити за домакин на зимните игри догодина. Тези деятели, които спасиха изключването от членство в комитета, считат, че Паунд прекалено активно е изпълнил поръчението да разследва. Из централата на МОК в Лозана пълзят слухове, че дори Самаранч е изразил неудовлетворение от разкритите големи мащаби на злоупотреби, които разклатили олимпийското движение. Сред най-детайлно разследваните в комисията "Паунд" бе настоящият кандидат за президент на МОК Ун Йонг Ким - един от най-влиятелните членове на МОК. При проверката се изясни, че дъщерята на корееца - известна пианистка, е получила от вече уволнените шефове на оргкомитета за Солт Лейк Сити`02 покана за гастроли из САЩ, платени по най-високите тарифи. А синът на Ким, пак със съдействието на оргкомитета, не съвсем законно си е уредил американско поданство.
И така стигаме до
Д-Р УН ЙОНГ КИМ (ЮЖНА КОРЕЯ)
Доайенът е роден на 19 март 1931 г. и никога не е участвал в олимпийски игри. Той е дипломат, женен е и има три деца. Член е на МОК от 1986 г. През 1988-1992 и от 1997 г. досега е член на Изпълкома. В периода 1992-1996 г. е вицепрезидент на МОК.
Именно изредените по-горе събития силно разклатиха репутацията на д-р Ким. И все пак, независимо и от невисокия си рейтинг, той реши да се кандидатира. Причината най-вероятно е, че той е най-възрастният от петимата мераклии за поста на Самаранч и при следващите избори може вече да бъде недееспособен. Именно този последен аргумент обаче може да натежи и снизходителните колеги на шефа на Световната федерация по таекуондо, президент на олимпийския комитет на Южна Корея и председател на комисията по радио и телевизия към МОК, да гласуват да стане 8-ия президент.
ПАЛ ШМИТ (УНГАРИЯ)
Роденият на 13 май 1942 г. унгарец е двукратен олимпийски шампион по фехтовка - през 1968 и 1972 г. Шмит е икономист и дипломат, женен е и има три деца. Член е на МОК от 1983 г. В периода 1991-1995 г. е член на Изпълкома, а между 1995 и 1999 г. е вицепрезидент.
Шмит е най-титулуваният от петимата кандидати. В момента оглавява Асоциацията на спортистите олимпийци, в която членуват всички участници в олимпиади - зимни и летни. Членската маса на подопечните на унгареца е около 70 000 души. Въпреки това шансовете на бившия фехтувач да оглави МОК са практически нищожни, както и на последния кандидат.
ЖАК РОЖ (БЕЛГИЯ)
Роден на 2 май 1942 г., Рож е участвал без особен успех на три олимпиади като ветроходец в клас "Фин" - през 1968, 1972 и 1976 г. Рож е доктор на медицинските науки, женен е и има две деца. Член е на МОК от 1991 г., а от 1998-а е в Изпълкома. Белгиецът говори свободно пет езика, но няма необходимите качества и най-вече авторитет, за да спечели гласовете на болшинството от 125-те си колеги олимпийци.
КАРЕ
ДОСЕГАШНИТЕ ПРЕЗИДЕНТИ НА МОК:
| 1. Деметриус Бикелас (Гър) | 1894-1896 г. |
| 2. Барон Пиер дьо Кубертен (Фр) | 1896-1925 г. |
| 3. Анри дьо Бейе-Латур (Бел) | 1925-1942 г. |
| 4. Зигфрид Едстрьом (Шв) | 1942-1952 г. |
| 5. Ейвъри Бръндейдж (САЩ) | 1952-1972 г. |
| 6. Лорд Майкъл Киланин (Ирл) | 1972-1980 г. |
| 7. Хуан Антонио Самаранч (Исп) | 1980-2001 г. |
|
|
|