Вървя си аз и изведнъж усещам една такава особена тежест отдясно. Бре, викам си, какво ми стана - и отидох при мойто джипи.
А в коридора пред кабинета му пусто, няма я обичайната навалица, само едно детенце беше преди мен, ритало нещо там топка, паднало, ожулило си коляното, джипито го мацна с йод и хайде детето пак да рита топка, а пък аз влязох на преглед.
Така и така, казвам, усещам една особена тежест отдясно. Джипито веднага извади слушалките, преслуша ме, надникна ми в гърлото, надникна ми в зениците, веднага на рентген, веднага на ехограф, кръв, урина, пълни и изчерпателни изследвания за нула време ми направиха. Разгледа получените резултати докторката, пък взе едни железни щипци, бръкна ми внимателно в десния джоб и измъкна пачка банкноти. Оказаха се 1200 лева, те ми тежали така отдясно. Джипито предложи да ми напише рецепта как да ги харча, но аз отказах.
Излязох навън шашардисан - 1200 лева накуп не съм виждал, откакто в сериала "Савана" някакви удариха голямата печалба на рулетка. Откъде ли са се взели, да не са нещо мръсни пари, със съмнителен произход? И като ме усетят, и като ме погнат - нали съм дребна риба, ще ме съсипят. И хайде в полицията.
В полицейското управление също беше пусто, в смисъл полицаи имаше доста, обаче стояха без работа и като ме видяха, чак ми се зарадваха, хайде, бе, казаха, откакто изчезна престъпността, умряхме от скука. Така и така, казвам, открих в джоба си пари, а не знам откъде са. Във вашия джоб ли ги открихте? В моя джоб. Ами тогава всичко е наред, щом джобът е ваш, значи и парите са ваши, хайде приятен ден и със здраве да ги харчите.
Прибрах се вкъщи, чудя се как да й кажа на жена ми за парите, ще вземе да се усъмни нещо, ще вземе да ревнува, нали ги знаете жените какви са, обаче влизам в кухнята и какво да видя - на масата в тава лежи печен глиган, с картофки, кожичката му зачервена, дори кафявичка на места, ох...
Обаче се оказа, че не е глиган, ами е пиле, най-малкото пиле в магазина избрала жена ми и въпреки гигантските му размери платила колкото обикновено за пиле - 4 лева и нещо.
В този момент някой звънна на вратата. Отворих - пощальонът, даде ми експресно препоръчано писмо. От някаква фирма беше, чули за мен, че съм безработен, как може такова нещо, инженер, ценен кадър, интелектуален потенциал, сиво вещество, а стои без работа. И ме канеха в тяхната фирма, 2000 лева начална заплата, отпуск, осигуровки, всичко.
Седнахме с жена ми на масата, задъвкахме гигантското пиле, много беше вкусно, обаче нещо ни гложди, нещо ни е неловко.
Пуснах телевизора да се разсеем, тъкмо беше време за новините и говорителят съобщи, че от днес е започнала предизборната агитация на партиите и коалициите, които ще участват в предстоящите избори и в стаята стана много по-светло. Погледнах през прозореца - на небето грееха 27 слънца. А бе едва първият ден на предизборната агитация...
