"Кадафи: Световен съд за българите" е лошата новина, покрусила печата (в случая - "24 часа"). Още по-лошата се провижда в необузданото отчаяние на бившия правосъден министър Корнажев: "Кадафи подписа смъртните присъди". Добрата страна на драмата е, че нашите пленници в Либия не четат вестници. Още по-добра вест - че има шанс те да бъдат заменени срещу осъдения по делото "Локърби" либиец - намираме в "Новинар". И пак там ни хвърля в еуфория абсолютно супердобрата новина, че настоящият все-още-правосъден бос е съумял да изрече най-умната приказка в живота си: "Въобще не смятам да коментирам каквото и да било по темата." И Теодосий, че е Теодосий, ама и той е досущ човек - учи се, докато е жив!

Което ни напомня деликатно да намекнем на главния редактор на "Труд", че девизът "Да се учим, да се учим и пак да се учим" е подходящ за всички възрасти и длъжности. Тъй че не е срамно да отворим очите на г-н Тошев за литературния факт, че стихът "Леви, леви, кой крачи там вдясно..." е от Маяковски, а не от Демян Бедни.

В тая ученолюбива светлина наш дълг е да уведомим "Demokratsia", че не всяка чуждица е за репортерска уста лъжица. Пример: невъзможно е лидерите на левицата да са се изказвали "в психосоматичен дух"! Това би го потвърдил и самият официозен главен редактор в качеството си на отколешен интелектуалец. По-трудно ще е да убедим и него, и подчинения му журналист, игриво отразил червения митинг, че "30-годишните костюмчета и пролетарски такета със задължителния гръмоотвод" на соцелектората не са въпрос на "завиден вкус", а на незавидни покупателни способности...

"Обвиняват ни, че косите ни са бели. Не това е срамно, а че хората с побелели коси ровят в кофите за боклук", отеква пък "Дума" в своя първомайски репортаж, доста преждевременно озаглавен "Победа!"...

И победите, и присъдите ще ги броим лятос.