|
Васил Гарнизов, политолог, зам.-министър на благоустройството и член на синия предизборен щаб: Това е глупав въпрос! Обикновено, когато говорим за англичаните, ние им противопоставяме французите, и то не защото обичаме едните повече от другите, а защото те помежду си исторически имат стари литературни, исторически и икономически закачки. Значи има един генерален въпрос, който си задава Егзюпери, и той е защо Франция загуби независимостта си. И в най-различни свои съчинения отговаря с различни метафори на този въпрос, но казва едно и също нещо.
ЯД: Какво е то?
ВГ: Значи той казва: за нас камъкът беше по-важен от катедралата. За нас дървото беше по-важно от гората. Ние всички се бяхме вторачили, казва той по друг начин, в собствените си несгоди и проблеми. Точно така е! Предвоенна Франция, както следреформирана България, след 1999 или 2000 година, е в ситуация, в която всеки човек намира повод за несгоди и проблеми. Не може ти да не изпитваш несгода, когато заради преструктурирането на промишлеността, губеща промишленост, си останал без работа. Не можеш да не изпитваш несгода, когато пенсията на майка ти е ниска. Обаче вторачването в личното неблагополучие и вторачването в несгодата води до това, че атомизира френското общество и го прави абсолютно неспособно, знаейки в продължение на 7, 8, 10 години, че идва външна заплаха, че идва война, да се мобилизира и да се подготви за голямото зло, което идва.
ЯД: Доколкото разбирам, интригите са изключени вече от СДС? Или са туширани? Така ли да разбирам?
ВГ: Аз мисля, че в историята на СДС винаги е имало приливни и отливни вълни на интригантство.
ЯД: Мисълта ми беше - ще жертва ли СДС премиерското продължение на мандата на Иван Костов, ако бъдат зависими от други коалиционни партньори?
ВГ: Това е още по-глупав въпрос! Значи това, че...
ЯД: Вие два пъти ми казвате, че ви задавам глупави въпроси!
ВГ: Да! Аз не се безпокоя от това, аз и на моите студенти го казвам, пък го казвам и на мои професори, когато се наложи.
ЯД: Добре, да чуем умния ви отговор тогава.
ВГ: Какво значи да питаме дали лидерът на сегашната управляващата партия и лидер на правителството, който е повел една партия, една коалиция на изборно състезание, повел ги е на олимпийски игри, да го питаме: ти склонен ли си, ако не хвърлиш далеч копието, на връщане походът да не се води от теб, а да се води примерно от, ако, ъъъ, използваме спартански, ъъъ, да не е от Атина, а да е от Троя. Значи този въпрос предполага най-малкото две неща. Първо, че не познаваме политическата психология! Всеки политик, който отива на избори, отива, за да спечели, а не за да се връща в обоза. И второто нещо, че не познаваме психологията на управляващата партия. Управляващата партия може във всичко да е била обвинявана през последните години, и управляващата коалиция, никой обаче досега не я е обвинил, че й липсват сила и воля!
ЯД: Това е добре казано.
|
