Знаете ли вица за Тодор Лайнаров, който поискал да си смени името? Съдът му разрешил, защото то наистина било позорящо. И той се прекръстил на Иван Лайнаров.

Смешката е отпреди 10 ноември. Почти 12 години по-късно нейното непреходно значение се запазва заради съдебните перипетии на т. нар. царска партия. Интригата дали тя ще се яви на парламентарните избори и под какво име все повече се заплита.

Възможно ли е Националното движение "Симеон Втори", което само за 40 дни спечели на своя страна 1/3 от българите, в крайна сметка да не участва във вота на 17 юни? Възможно е, ако Върховният административен съд постанови днес, че в документите му има "пороци" и ЦИК неправилно го е регистрирала. Маса симптоми подсказват, че на т. нар. независима съдебна власт е оставено да свърши това, което съставената по партиен признак и доминирана от управляващите ЦИК не посмя - да отреже движението. Разбира се, на висшите сини функционери може да им светне под шапката, че заради отрицателното решение СДС ще загуби още 5-6 от бездруго мижавите си проценти на изборите. Но може и да не им светне и царското движение да отпадне от дългия списък със състезатели на 17 юни.

Не е страшно, имаме резервни варианти, успокояват приближени до Негово величество. Само че си е страшно, защото вече няма вариант, при който царят да участва с



формация, носеща неговото име



Коалиция "Симеон II" май също ще бъде отрязана заради "пороци" в документите си. Значи на нея не може да се разчита даже и да е била резерва, а не обратното - менте, пуснато, за да обърка гласоподавателите и да отклони проценти от истинската царска формация. Почти невероятно е Симеон II да се идентифицира с третата коалиция, накичила се с името му. Ако застане до Славомир Цанков и Георги Гелеменов, повече ще загуби, отколкото ще спечели.

Разбира се, липсата на името върху бюлетината не може да се смята за фатално. До изборите има повече от месец - при достатъчно усилия и глухите ще разберат какво пише на листчето, с което трябва да докарат царя на власт.

Въпросът обаче е дали Негово величество ще направи поредната жертва, като застане зад някоя от вече регистрираните от ЦИК партии и коалиции само и само за да даде възможност на българите да гласуват за него. Вярно, че така ще направи напук на управляващите. Но пък и те ще го засипят с лавина от обвинения - че е готов на всякакви компромиси, че подменя вота на избирателите, че влиза в парламента от "задния вход". Тази пропаганда надали ще навреди на царя, но във всеки случай ще бъде значително по-неприятна за него от простото решение - да заяви, че е принуден да се оттегли от изборите и че



в България няма демокрация



Абсолютно сигурно е, че на това ще повярват по света и у нас.

Какво следва, ако Негово величество не участва в изборите? Клеймото "недемократична страна" ще ни се види артистична татуировка пред ужасните синини от ритниците на новия парламент. Ако на изборите не се яви царската формация, мнозинството българи ще си останат вкъщи с напълно разбираемия възглас "Е... съм я тая държава". (Впрочем ще бъде истински късмет, ако на "тая държава" й се размине само с попръжни.) Тогава за влизане в парламента ще са нужни малко гласове и там ще кацнат партии и коалиции, които при условието "Царят на избори" нямат никакъв шанс. 4-процентната бариера вероятно ще пробият коалицията "Гергьовден"-ВМРО, Евролевицата, Блокът на Жорж Ганчев, може би обединените земеделци, а защо не и левият фронт с оранжевата бюлетина.

Сигурно е, че ОДС ще си понесат наказанието заради Симеон II и ще инкасират по-нисък резултат от Коалиция за България. Въпреки това левите надали ще успеят да съберат 121 мандата, за да управляват стабилно. Дори да направят следизборна коалиция с ДПС, заедно май ще останат под заветната бройка мандати.

Тогава на "тая държава" наистина ще й се е... майката. Възможните пози са две, но резултатът е все същият.

При първата поза парламентарните сили се извъртяват, но никоя не успява да състави правителство и



президентът разпуска парламента



миг преди да му изтече правото на 6 август. Насрочва нови парламентарни избори някъде към края на октомври. Президентските избори, които по принцип трябва да са някъде по това време, се отлагат за догодина, защото няма Народно събрание, за да ги насрочи. Стоянов и Костов продължават да ни управляват мъдро - както досега.

При втората поза някоя от парламентарните сили, като й дойде редът да е мандатоносител, успява да се спазари с няколко други тъй, че заедно да съберат 121 гласа и да съставят правителство. Съмнително е обаче, че при него ще важат някакви принципи. И пак жална ни майка.

В тази връзка нищо чудно Иван Лайнаров отново да поиска да си смени името.