|
И преди, и след събитията в Танушевци, Тетово и Куманово македонците и албанците трудно общуваха помежду си. Ако обаче допреди последната криза съществуваше някакъв мост между тях, днес той е сринат. Нарастващото противопоставяне ще бъде трудно овладяно след убийствата на македонските войници край Вейце и след погромите срещу албански магазини и кафенета в Битоля. Новото правителство е просто спасителен пояс, с който едва ли ще може да се плува в дълбоките води на омразата.
През десетте години от съществуването на младата държава партиите на двете общности водеха диалог в парламента. Днес този диалог формално продължава, но на твърде висок глас и съществува реалната заплаха да бъде прекратен във всеки един миг. Продължаването му в крайна сметка ще зависи от албанците.
Проблемите между двете общности бяха в латентно състояние цяло десетилетие. Но въоръжените албанци само за няколко дни успяха да поставят всички открити въпроси, които от обявяването на независимостта на Македония през 1991 г. се поставят от представителите на този етнос. Те обаче никога не са били поставяни на масата за преговорите.
Макар че
Македония се славеше като най-толерантна към малцинствата
от бившите югорепублики, на практика то се чувстваше потиснато и безправно, макар че съставлява над една четвърт от населението на двумилионната република. В последните години погледите бяха обърнати към Арбен Джафери и неговата Демократична партия на албанците (ДПА). Днес отново се възлагат надежди на тази политическа сила. Но не трябва да се забравя, че тъкмо Джафери беше този, който през последното десетилетие работеше за радикализирането на албанския етнос в Македония. Именно Джафери през цялото време внушаваше, че трябва да се предизвика криза, за да се стигне до разрешаването на откритите въпроси на албанците.
На тази концепция се противопоставяше концепцията на днешния политолог и бивш вътрешен и външен министър Любомир Фръчковски, който пък внушаваше, че не бива да се правят никакви компромиси, ако не са изчерпани възможностите за лавиране.
Последното развитие на нещата в Македония всъщност е победа за Джафери, независимо че присъствието на неговата партия в правителствената коалиция през последните години не му даваше големи възможности да работи открито по въпроса. На помощ му дойде
косовският проблем, който преля в Македония
Армията за освобождение на Косово (АОК), която уж се разформирова, не бе разоръжена, а границата с Македония беше врата в поле и Скопска Черна гора скоро се превърна в истински погреб.
В един момент дойде споразумението за границата между Югославия и Македония и се оказа, че свободните територии по нея са заети от въоръжени формирования. Именно тогава светът чу за Танушевци. След като въоръжените групи бяха прогонени оттам, те се пренесоха край Тетово.
Македонците се опиха от успеха във военната операция в този район, въпреки че нямаше място за еуфория, като се има предвид размерът на силата, която бе използвана срещу екстремистите. Те едва ли не решиха, че проблемът е решен, и не използваха рационално моментът, за да поставят началото на истински диалог. И много скоро срещу селата край Куманово отново бяха пратени танкове и хеликоптери. Днес там отново горят къщи, край Тетово се откри втори фронт...
Сега Западът съветва
да не се използва прекомерна сила,
но не призова македонските власти да се откажат от аргументите на оръжието въобще, както беше по време на кризата в Косово. Все пак добре е, че т. нар. международна общност е осъзнала грешката, която допусна с доскорошната си безрезервна подкрепа за албанците. Преди и по време на косовската криза тя не обръщаше внимание на предупрежденията, че Косово е само етап от плана за обособяване на етнически чисти албански територии на Балканите. Тогава подобни "дреболии" отстъпваха пред главната цел - сриването на Милошевич, и в този си устрем Западът беше готов на всичко.
Днес чуваме лорд Робъртсън да нарича албанските бунтовници "главорези", а властите в Скопие получават отвсякъде подкрепа в борбата им срещу екстремистите. Разбира се, такава подкрепа е и нужна, и правилна. Но тя е, така да се каже само морална. НАТО ще се въздържа от намеса със сила и мълчаливо ще одобрява стъпки, които ще я освобождават от отговорност.
Впрочем тъкмо
безхаберието на Запада
помогна конфликтът от Косово да прелее в Македония. А можеше да се възползва от ред възможности и да се намеси като посредник, да укроти страстите, да изолира терористите и ултранационалистите. Единственото, което успя да направи, бе да разубеди македонските власти да прибегнат към въвеждането на военно положение. Именно шефът на НАТО Джордж Робъртсън и комисарят на ЕС по сигурността Хавиер Солана повлияха за отказа от такава мярка, която щеше съвсем официално да изправи македонци срещу албанци.
И без да е обявено военно положение обаче, сега Македония си е във война. Надеждата е, че широката правителствена коалиция ще накара албанците да свалят оръжията. Това обаче съвсем не е сигурно. Армията за национално освобождение (АНО) на албанските бунтовници в Македония обещава да продължи атаките си, докато не започне диалог с нейно участие.
Допреди офанзивата край Тетово имаше шанс да се преговаря с легитимните политически представители на албанците - ДПА и ПДП. Сега като че ли вече не може напълно да бъде отхвърлена
възможността за диалог с АНО,
която иска да създаде свое собствено политическо лице.
Скопие, разбира се, ще се дърпа от преговори с "главорезите", но ако иска да стигне до трайно решение на проблемите, ще трябва да потърси някаква завоалирана форма на диалог с тях. Много ще зависи от албанците в новата коалиция, които биха могли да представляват, макар и неофициално, АНО. Защото основните искания на АНО са всъщност и техни искания: промяна в конституцията и признаване на албанците за държавотворен народ, въвеждане на езика им като втори официален, узаконяване на Тетовския университет и т. н.
Мнозинството в парламента, което сега постига новата правителствена коалиция, ще позволи
да се промени конституцията
Но дали това ще стане безпроблемно? Въпреки че в новия кабинет явно ще влезе и другата албанска партия - ПДП, в основата си коалицията остава македонска. Ако тя бъде възприета като антиалбански фронт, това може да радикализира албанския фактор. Освен това е съмнително, че албанците ще могат да работят гладко в един кабинет със социалдемократите на Бранко Цървенковски.
Разбира се, многоетническият модел е най-добрият вариант за Македония. Но той вече като че ли не е възможен. Възстановяването на политическото доверие също е под въпрос, независимо от новото коалиционно правителство.
Политическото решение има шанс, но цената, която ще трябва да се плати, е доста висока - федерализация на Македония.
|
|