Трогателно е как Симеон Втори се обърна в Париж към присъстващите на първо място с "братовчеди и братовчедки". Дваж по-многозначително и симпатично е съвпадението на неговото обръщение с прозрението на Иван Костов отпреди 2 години, че в България всички сме братовчеди. Костов и Симеон Втори са братовчеди по един особен начин. Не че Костов е трети братовчед на Анри Орлеански или Саксония е побратовчедена с Драгалевци. Не.

Братовчедството идва от идеологическото родство на двамата с две неизкореними традиции в българския обществен живот - авторитаризъм и патернализъм. Те са деца на тези двама братя на нашенската мисловност, които независимо от демократичните ни стремления винаги се изправят да викат неволята, когато българската каруца затъне в калта на балканските дни и нощи. Авторитаризмът и патернализмът са гръмогласните викачи на неволята около всяка счупена българска работа. Нуждата от Тато, Жан, Иван или Симеон ни е дълбоко вкоренена, защото ние сме балканските сирачета на великите нации. Немирни деца, които сами не могат да решават съдбините си и за тази работа са необходими берлински конгреси, ньойски договори, априлски пленуми, 12 конференции на СДС или - в краен случай - цар.



Нямаме вяра в себе си и за това ни е необходим ръководител



По възможност "първи държавен и партиен". Няма значение дали този ръководител е цар или партиен секретар. Важното е да ръководи в духа на славянската патерналистичност - т. е. да хване за ръка колективния недорасляк народа и да го води. Да го ръководи. Народът обича да бъде ръководен, защото в противен случай ще трябва да се събере със себе си и себеподобните и да поумуват за посоката, темповете на вървене и кой да носи товара. В такова умуване българите отказваме да участваме, защото не сме навикнали да се изслушваме, да спорим, а предпочитаме да се подозираме. И това не е от днес и от вчера. Това е от столетия.

Братовчеди и братовчедки, демокрацията не е за вас. За вас са хора, които на тайни места редят едни тайни работи, които да ви ги съобщят, когато му дойде времето. А вие първо да ръкопляскате, а после да псувате. Братовчеди и братовчедки, свободното предлагане и отзоваване на депутати също не е за вас. Симеон често казва с горчивина "Това е демокрацията" или "Така е при демокрацията", а когато Иван Костов отказва да носи отговорност за нещо, също се крие зад демокрацията.



В изявленията и на двамата неизменно стои неизреченото:



"Дайте ми цялата власт, пък тогава ми търсете сметка." Костов е "Командира", Жан беше "Капитана", Симеон е цар, а Живков беше "Тато". Имаше един министър-председател - Беров, но за него всички вкупом твърдят, че при Беровото правителство управлявала мафията. Чунким въпросното правителство не беше съставено с гласовете на БСП, ДПС, СДС и целия политико-икономически елит, който и до днес управлява България.

Братовчеди и братовчедки, ако сложим на масата на България всички "чичовци", "лели" и "стринки", за които твърдим, че представляваме някакъв геополитически интерес, свързан с нашето бъдеще, най-вероятно е да установим, че родствените връзки между нашите политици и въпросните "велики сили" са като в една известна гатанка от Плевенско. Гатанката гласи: "Окрийте родствената връзка в изречението "На девер ми Петко зълвин син".