|
В последната серия тон за спекулациите даде самият премиер, който одобри подписването на договорите точно в деня, определен от двете страни като краен срок - 31 май. Да се направи решителна крачка в такъв политически момент, навсякъде по света би се възприело по един и същ начин - като предизборно бързане.
Вместо да разсее съмненията с рационални икономически аргументи, Костов предпочете
да говори за "началото на енергийната ни независимост", за геополитическите фактори и за знаците, които сме давали на инвеститорите по света с това одобрение. В контекста на тези приказки някак си излезе прав политологът, който неотдавна заклейми синия вицепремиер Петър Жотев като руски агент, защото намираше несъвършенства в проектодоговорите и протакаше подписването.
Защо според премиера проектите за рехабилитация на ТЕЦ "Марица-изток" 3 от "Entergy" и за изграждане на 2 блока в "Марица-изток" 1 от AES поставят началото на българската енергийна независимост? Защото двете централи ще работят с местни въглища, а България по принцип е силно зависима от руските енергийни доставки.
Това е чиста спекулация: двата ТЕЦ-а от самото си създаване работят с български лигнитни въглища и сега нищо не се променя.
Колкото до знаците към международната общност, едва ли някоя уважаваща себе си осведомителна агенция ще пропусне да припомни откога се водят преговорите. През септември ще се навършат 4 години за "Марица-изток" 1, а през януари догодина - 4 години за другия проект. През всичкото това време управляваше правителството на СДС. Защо то не сколаса по-рано да даде знаците? Или нарочно ги остави за преди изборите?
Съмнително е, че международната общност особено ще се впечатли от твърденията, че критиците на сделките - БСП и царското движение, искат да ни оставят зависими от Русия. Даже и за вътрешна консумация предизборната пропагандна хапка не е много много апетитна.
Любопитното обаче е, че колкото синият екип не е способен да даде аргументи в полза на американската инвестиция, толкова и
хората на Симеон II са неспособни да излязат
със сериозни аргументи против. Очаква се днес икономическият екип на царското движение да се срещне с шефовете на "Entergy", за да ги разубеди да сключват договорите за "Марица-изток" 3 преди изборите. Може би след това ще чуем защо компанията трябва да отложи и без това дълго точената сделка с още няколко месеца - до есента, когато ще има ново правителство. Вероятно Владимир Каролев ще им обясни това, което каза и на публиката - че договорите са много добри за България, но само при условията на сегашния нелиберализиран енергиен пазар. След като дойде на власт, "Симеон II" ще даде възможност на всички производители на електроенергия да продават директно на големи консуматори, както и да изнасят. "При такава либерализирана рамка тези договори стават неизгодни за България", казва Каролев.
Само че спекулацията тук е забележителна по размерите си. От изказването на Каролев се подразбира, че либерализацията на електроенергетиката е нещо, което може просто да бъде решено днес и да влезе в сила от утре. Една хубава сутрин се събуждаме и установяваме, че монополиста НЕК вече го няма.
Разбираем е ентусиазмът на царските хора, но
бърза либерализация на енергетиката не е правена
никъде досега. Разбиването на монополите е процес, който продължава най-малко няколко години и то в държави, чиито икономики са били пазарни и стабилни десетилетия преди това. Все пак, едно е да обещаваш фондова борса, т.е. нещо, което съществува над 100 години, а съвсем друго - либерализация на електроенергетиката, която дори в САЩ и Западна Европа започна преди броени години.
Европейските директиви изискват от националните законодателства постепенно отваряне на енергийните пазари.
Споровете с МВФ и Световната банка допреди 3-4 месеца се въртяха именно около записването на конкретни срокове за това в закона. Казано накратко, отварянето на пазара означава, че в първите 1-2 години правото да купуват ток директно от производителя имат само 2-3 от най-големите консуматори в страната. При нас това са "Кремиковци", "Лукойл Нефтохим" и още 2-3 завода. След още 1-2 години правото се дава и на по-малките консуматори. И така, докато пазарът не се отвори напълно след около 5-6 години. Сериозните специалисти смятат, че такова отваряне е най-безболезнено и най-ефективно довежда до засилване на конкуренцията между производителите на ток. Смисълът е те да се състезават да предлагат на националните преносни компании все по-ниски и ниски цени и това да довежда до всеобщо поевтиняване.
Свободната конкуренция сега и в близките 2-3 години може единствено да притисне българските електроцентрали до стената. Те са с остарели технологии. В тях отдавна не се инвестира нищо и единственото, което ги спасява, е държавната опека и монополът. Не че те са нещо хубаво, но без сериозен интерес от чужди инвеститори централи като ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Русе", "Марица 3 - Димитровград" и дори ТЕЦ "Варна" ще трябва просто да затворят - те не могат да произвеждат евтино. "Марица 3 - Димитровград" калкулира 7 цента за киловатчас. Изкупната цена на останалите големи производители се движи от 2,4 цента за "Марица-изток 2" до 4,7 цента за ТЕЦ "Бобовдол", който работи изключително от социални съображения. Монополът просто позволява тези цени да се компенсират с цената на АЕЦ "Козлодуй", на която НЕК плаща по 2,2 цента за киловатчас.
Отварянето на пазара очевидно ще трябва да е сред първите грижи на следващото правителство, но по-скоро като институционално и нормативно уреждане, едва ли като практика. Новите министрите ще трябва да си дадат сметка, че само след 3 години около 40% от мощностите в българската енергийна система трябва да спрат да работят, защото са изчерпили ресурса си. Освен това ще трябва да си изяснят финансови разчети. Все още не се знае например колко ще струва токът от АЕЦ "Козлодуй", ако в сметките се включи връщането на ядреното гориво за преработка и започващата модернизация на 5-и и 6-и блок. Да не говорим за разходите по затварянето на малките реактори.
Цялата ни електроенергетика работи все още евтино благодарение повече на амортизираните до краен предел мощности, отколкото на някакви благоприятни икономически фактори. Всичките ни централи са строени при плановата икономика и не са свързани с вземането и връщането на кредити. В този смисъл проектите за "Марица-изток" 1 и "Марица-изток" 3 са първите, в които цената е реална, защото в нея точно са изчислени всички бъдещи разходи и рискове.
Така стигаме до въпроса, който най-силно интересува потребителите и който е
най-големият обект на спекулации - цената на тока.
Миналата седмица Костов забрани на Иван Шиляшки да дава публично официална информация за цените в двата американски проекта. Това прилича по-скоро на ход, целящ да накара противниците на сделките да се изказват некомпетентно и да бъдат оборвани по-лесно, отколкото желание да се запази конфиденциалността на договорите.
Цените са отбелязани в доклада на Шиляшки до Министерския съвет. Те са 2,92 цента за "Марица-изток" 3. При другия проект се предвиждат 4,34 цента за киловатчас през първите 3 години и 4,47 цента през останалите. И двата договора предвиждат около 25% от тази фиксирана цена да се преизчислява в зависимост от текущите цени на горивата, инфлацията и реално вложените средства в строителството и ремонтите.
Тези цени могат да бъдат наречени високи или ниски в зависимост от гледната точка и текущия политически момент, което ги прави лесни за манипулации.
Честните политици би трябвало да кажат, че поскъпването на тока е неизбежно. Повече от ясно е, че всеки лев, долар или марка, вложени в рехабилитацията на старите централи, в затварянето на малките и модернизацията на големите ядрени реактори, ще увеличава цената на тока. Политическите решения - замразяването, както направи кабинетът тази зима, само забавят момента, но не го отменят. Още в меморандума на Световната банка от миналата година бе посочено, че съществува опасност цената на тока за домакинствата в България да нарасне с около 50% тази и следващата година в зависимост от това как ще се развие пазарът на едро. При това положение цените на влизащите в търговска експлоатация през 2003-2004 г. "Марица-изток" 1 и 3 просто ще се окажат съобразени с крайните цени и едва ли ще ни се струват толкова високи, колкото сега.
Но политиците у нас няма да са политици ако не обвържат бъдещото поскъпване с цените, договорени за "Марица-изток".
И тъй като вече се чуха закани за преразглеждане на договорите след изборите, не бива да се учудваме, че близо 3 месеца се водят спорове около застраховането на политическите рискове пред проектите. По света трудно рискуват пари в държави, които са национализирали всички фабрики едва преди 50 години.
------------
Питър Стела, постоянен представител на МВФ в България:
Не е много приятно за казване, но е ясно е, че цените на електроенергията за битово потребление в домакинствата ще растат. Това няма нищо общо с този конкретен проект, тези конкретни договори, а е свързано с реалностите на икономиката. Рехабилитацията и построяването на нови мощности в България ще бъде скъпоструваща, независимо кой ще строи новите мощности или ще рехабилитира централите. А това означава, че цените ще трябва да са по-високи, отколкото са сега. Обстановката в момента е малко изкуствена. Съществуващите сега мощности са построени основно по време на плановата социалистическа икономика. Тези централи тогава не са били свързани със заеми, с кредити, с лихвени проценти. Те вече са напълно отчислени, амортизирани. Така че сегашната цена все още е рентабилна и доходоносна само заради изкуствено ниската цена на изграждането на централите в миналото.
|