Ако попитате когото и да е в България "Що е то "Олимп", почти в 100% от случаите ще ви отговорят "Ресторантът на Славчо Христов" или "Приятелският кръг на Иван Костов". Да, ама марката "Олимп" е патентована от 41-годишния бизнесмен Николай Илиев. "Който кръщава нещо "Олимп", трябва да ми плаща. Е, няма да ходя да затварям ресторанта на Славчо Христов, но това е положението...", шегува се бизнесменът.

"Олимп" се казва хотелът му - най-новият четиризвезден хотел в столицата. Той посрещна първите си гости- отбора по източни бойни изкуства на Шао Лин. Официално ще отвори врати на 1 юли. Идеята за названието се родила преди повече от 2 години и половина. Кръстници на хотела са гръцките партньори на Николай. Седалището на фирмата им е в курорта Катерини, в подножието на планината Олимп. Оттам дошло и названието на хотела. "Тогава нямаше приятелски кръгове, не бях чувал за Славчо Христов, нямаше клюки и интриги", разказва Илиев. Решен е да пребори конкуренцията с останалите четиризвездни хотели в София с ниски цени, по-добро обслужване и повече екстри.

На въпроса няма ли да се възползва от пазарджишкия си корен в бъдеще, тъй като има реална възможност Пазарджик "да вземе" властта в държавата (Стоян Ганев, Емил Кошлуков, Любка Качакова от царското движение са от този град), не го ли търсят да финансира кампанията им, Николай отговаря без замисляне:



"Аз съм абсолютно аполитичен.



Не се интересувам от партии, не чета вестници. Това нарушава личната ми хармония. Работил съм и при Тодор Живков, и при всички следващи правителства, нямам предпочитания."

Неговата история звучи почти като приказка. "Излъскал една ябълка, продал я, купил две...." Като питаш откъде е започнал, с усмивка отвръща: "Като всички. От нула."

Завършил строителен техникум в Брацигово. С жена си Евгения са съученици. 4 години били заедно. Той отишъл войник, тя го чакала. Върнал се, оженили се. Първо живели при родителите му, после си купили апартамент на 10-ия етаж. Работели като строителни техници за по 135 лв. И досега са заедно и в бизнеса, и в живота.



Имат 3 прекрасни деца.



Най-голямата дъщеря е на 21 г. и говори испански и английски, синът е на 17 и знае немски и английски, а малката, на 8 години, от 3 години учи английски с частен учител. "Държа до 18 години да говорят поне два езика, да играят тенис, да плуват и да знаят как да се държат с хората - колкото може по-добре. Даниела (голямата дъщеря) учи във ВИФ 2 години, но сега ще я пращам в Австрия да учи мениджмънт в туризма", обяснява Илиев. Трите деца играят тенис. От 10 години Евгения се грижи за дома и за възпитанието на децата. "Ако се сменим, ще избягам. Тя моя занаят го може, но аз нейното - не", признава си съпругът.

Първите си стъпки в бизнеса той прави още през 1986 г. Един негов приятел научил как се прави сироп от някакъв албанец. Двамата се хващат и си правят автомат за сироп, от онези, които вече изчезнаха от родния градски пейзаж. С помпи от трактори. "Хората бягаха, щото мислеха, че стреляме", смее се с умиление днес някогашният сиропчия. С времето обаче бизнесът тръгва. Николай слага втори автомат, след това прави цяла фабрика с 10 работници, регистрира се по Указ 56 и започва да произвежда всеки ден по 5 тона. Пуска



първите бутилирани сиропи за разреждане "Тропик"



с 12 вкуса. Гордее се, че когато в държавата е нямало захар по магазините, той е произвеждал захарен сироп.

Следващото поприще, на което се пробвал, е по специалността му - строителство. Почнал да изгражда кооперации - като физическо лице. В Пазарджик има доста сгради, с които се гордее. През цялото време бяга от сивотата, разчупва скучните сгради с балкони, облицовани в балчишки камък и сини дограми. Неговата гордост обаче е църквата, която гради в Пазарджик - катедрален храм върху 700 кв. м разгъната площ. Преди време видял на бюрото на познат архитект рисунка на църква. Заинтригувала го. Оказало се, че общината иска да построи църква, но няма пари. Веднага дал 50 000 лв. И работата почнала. Съвсем скоро строежът ще бъде завършен.

Почти е завършено и изграждането на



уникалния спортно-развлекателен комплекс "МАКСИ".



Доскоро той беше известен като един от най-добрите тенис-комплекси в София. Днес вече е комплекс за спорт и развлечения. От вчера там работи великолепна система от басейни, наречена "Воден свят", и снощи с грандиозен купон бе открит летният сезон.

Първоначалната идея на Николай била да се направят тенис кортове - открити и закрити с малко кафене, където да отдъхват спортуващите. И селище от жилищни сгради. После обаче конюнктурата се променила, хората спрели да пазаруват къщи.

Взел 2,5 млн. лв. кредит от Булбанк. Горе-долу толкова дали партньорите му от Италия и Гърция. Предстои регистриране на акционерно дружество, в което те ще получат акции според вложенията си.

Комплексът е разположен на 30 декара земя. Все още има 6 декара, които не са застроени, но има планове и за тях. Сега комплексът разполага с 8 покрити и открити кортове. Има ресторанти, барчета, кафенета.

Впечатление прави, че



всичко е много цветно



и създава невероятно усещане за уют. Вероятно причината е широкото присъствие на дървото в постройките. А цветовете са прасковено, синьо-зелено, морскосиньо."В природата няма нищо сиво. А навсякъде ни заобикаля сивота. Това е и една от причините за стреса в обществото", философски разсъждава Илиев. Офисът му също е доста необичаен. Първоначално бил предвиден за магазин. Но с много помощ от приятели се превърнал в луксозно заведение - с огромни аквариуми с красиви риби, с водоскоци в изкуствена пещера, с камина, специално осветление и много зеленина. Фотьойлите са в почти всички цветове на дъгата. Интериорът на хотел "Олимп" също е съчетание на множество цветове. На тавана над входа пък е изрисувано истинско небе. Архитект на комплекса е Ани Кузманова. "Най-изключителният архитект и най-невероятният мързел, който познавам", отсича Николай. Вътрешният дизайн е дело на семейство Илиеви.

Преди да дойде в София, Николай 8 години се занимава с внос... на дамски превръзки и памперси. Случайността го срещнала с партньорите му - гръцки вносители на италианска битова и индустриална химия и стоки за лична хигиена - дамски превръзки, памперси, клечки за уши - над 150 продукта с търговска марка МАКСИ. "Това са продукти за хората със средни възможности. Не се меря с "Проктър енд Гембъл" и "Либрес". Но за нашите продукти има сериозен пазар", обяснява бизнесменът. Вече има 28 представителства в страната. Централата на бизнеса е в Пазарджик. "Не съм си ходил от месеци, но нещата са в сигурни ръце и вървят. Не мога да се оплача -



върви ми на хора. Никой не ме е лъгал.



Има хора, които са с мен от 17 години", разказва с гордост Николай.

Любовта му към тениса е отколешна. Въпреки че самият той не размахва тенис-ракетата, почнал да подпомага този спорт в родния си град заради силната пазарджишка тенис-школа. След като решил да премести бизнеса си в столицата, довел тук и отбора по тенис. Сега дванадесетте деца между 14 и 18 години не само имат възможност да тренират при чудесни условия, но и за тях се полагат индивидуални грижи от медицински специалисти, психолози и др. "Не очаквам печалби от тениса, нито от турнири, нито от състезатели. Въпросът е да поставим основите на истинска тенис-школа. Досега беше така- ние създавахме тенисисти, а "Левски" и ЦСКА ги грабваха", обяснява членът на Управителния съвет на Българската федерация по тенис. В бъдеще смята да влезе в контакти със западни клубове, с които да разработи схеми за развитие на елитен спорт за деца.