В понеделник американският професор по приложна икономика Стив Ханке, известен още като икономически съветник на президентите Роналд Рейгън и Петър Стоянов, обяви в "Труд", че икономическата програма на НДС 2 била постна, липсвало й съдържание. "В кухнята на Негово величество има много готвачи, но нито един главен готвач - твърди професорът. - Нещо повече, тези готвачи още не са ни сервирали нито едно свое блюдо. Поради тази причина никой не би могъл да оцени ресторанта на царя, нито да му постави звездички за съответната категория."

Взимаме повод от тези кулинарни бележки, за да погледнем отвисоко на политиката и в предизборния ден да насочим вниманието към красотата, мъдростта и богатството на истинската българска кухня, в която не само месото, но и зарзаватите, ако са приготвени майсторски, никога не стоят постно, а изпъкват гордо в своята достойна простота.

Различни кулинарни теоретици се опитват да изброяват и систематизират особеностите на българската традиционна кухня. Обикновено се изтъкват разнообразието и съчетанията на продукти, както и технологиите за приготвяне. Но като че ли най-характерната й цивилизационна черта е умението да възприема чуждото и да го нагажда към своите разбирания и потребности. Благодарение на това тя е наследила и съхранила умения и вкусове още от древните траки, славяни и прабългари, обогатявала се е с гръцки, турски, арабски и западноевропейски влияния. С тракийската древност би трябвало да се свързват страстта към виното, хляба, печеното месо, млечните храни и отделни зеленчуци като лук, чесън, зеле и др. Славяните са добавили някои каши и варива, горски плодове и медовина. Безспорен принос на прабългарите са колбасите, сред които пастърмата заема почетно място.

Прави впечатление, че всички донесени от Америка нови продукти твърде бързо намират място на българската трапеза, при това почти в едно и също време с останалите европейски страни. По отношение на кухнята българският народ винаги е бил в крак с времето и модерните народи. И ако идеите на Русо и Монтескьо пристигнали у нас с известно закъснение, при това опосредствани от други култури, то картофите, фасулът, царевицата и мисирката са дошли натурални и навреме.

Българската кухня никога не се е страхувала от чужди влияния. Тя с лекота ги е поглъщала, за да попълва своето богатство от салати и разядки, супи и чорби, сарми, мусаки, гювечи, яхнии, плакии, каварми и кебапи и т. н. Чуждият корен на по-голямата част от тези думи не прави ястията по-малко български. Би било хубаво, ако и в политиката можеше чуждите внушения всякога да се нагаждат към българския национален интерес. За разлика от политиката българската кухня е безхитростна и пряма. В нея няма нищо загадъчно и потайно. Няма сосове със странни съчетания от подправки, които правят вкуса далечен и чужд на продуктите, от които са съставени. Всеки продукт в българската кухня застава спокойно на трапезата, сякаш иска да каже "Аз съм". Ако си върши добре работата, понякога получава и втори мандат в тигана като независим.

Особеност на нейните готвачи е, че говорят и мислят на български. Нейните ценители и познавачи не вярват в чудеса, особено когато разни чудотворци с френетичен поглед като Кашпировски обещават от кило картофи да направят пълнена сьомга.

Заради тази интимна и чистосърдечна непосредственост Вазов пише в "Под игото": "Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите край шумливата, кристална речка и един гювеч, изпечен с алени патладжани, миризлив магданоз и люти пиперки прави да забравиш робството."

"Нека бъдем малко българи, господа", както е възкликнал княз Фердинанд в една гореща августовска вечер на далечната 1887 г. миг след като бил направил няколко стъпки канкан пред двама от личните си секретари. За повече детайли по случая виж "Български дневници" от граф Робер дьо Бурбулон (С., 1995 г.). В тази изящна документална книга, написана в епистоларна форма от един силно приближен до българския княз френски благородник, има забележителни данни за увлеченията на дядо Фердинанд по засуканите френски манджи, пиперливите приказки и неприличните танци.



Салата от печени пиперки с орехови ядки от Карлово

Продукти: 1,5 кг зелени пиперки, 50 мл олио, 100 г орехови ядки, 5 скилидки чесън, магданоз, сол, оцет.

Пиперките се изпичат, обелват се и се нареждат в чиния, посоляват се и се поръсват с олио, магданоз и оцет. Чесънът се счуква заедно с ореховите ядки. Прибавя се малко вода, докато се получи рядка каша, с която се заливат пиперките.



Тракийска топеница

Продукти: 1 кг пиперки, 200 г натрошено сирене, 2 яйца, 50 мл олио, половин ч. ч. кисело мляко, 100 мл прясно мляко, половин връзка магданоз, сол.

Пиперките се изпичат, обелват се и се счукват. Прибавят се стритите твърдо сварени яйца, натрошеното сирене, олиото, прясното и киселото мляко и ситно нарязаният магданоз. Сместа се посолява и се разбърква. Може да се добави и една опечена и нарязана на ситно лютива пиперка.



Домати пълнени с овче сирене

Продукти: 500 г червени, средно големи домати, 4 с. л. масло, 2 малки глави кромид лук, 150-200 г овче сирене, 1 яйце, 3-4 с. л. ситно нарязан магданоз, половин ч. ч. заквасена сметана (или кисело мляко), черен пипер, сол.

От доматите се изрязват капачета, издълбават се и се оставят с отвора надолу, за да се изцедят. От вътрешността им, от половината масло и ситно нарязания лук се сварява доматен сос и се прецежда през цедка. Сиренето се намачква с вилица, разбърква се с разбитото яйце, черния пипер и 1 с. л. ситно нарязан магданоз. Доматите се пълнят със сместа, останалото масло се разпределя отгоре и се заливат с доматения сос. Задушават се на умерена фурна, като се внимава да останат цели. Преди да се сервират, сосът се разбива със сметаната и се поръсва с останалия магданоз.



Родопски пататник

Продукти: 2 к. ч. вода и брашно, колкото се поеме от водата, за приготвяне на тесто, 1 кг картофи, 3 яйца, 100 мл олио, 1 стрък джоджен, сол и черен пипер на вкус.

Картофите се настъргват на едро ренде и се разбъркват с яйцата, смления черен пипер, стрития джоджен и сол. От тестото се разточват две дебели кори. Едната се слага в тава, обилно намазана с олио. Отгоре се разстилат картофите. Върху тях се слага другата кора и краищата се притискат. Пататникът се полива с мазнина и се пече в силна фурна или върху плочата на печката. След като се изпече от едната страна, се обръща и се пече от другата страна.



Пълнена кокошка от с. Пашово, Пазарджишко

Продукти: 1 кокошка (около 1 кг), 3-4 корена от магданоз, 2-3 моркова, парче целина, 1 филия хляб, 100 г бабек, 5 скилидки чесън, 60 г масло, 1 с. л. брашно, черен пипер, лимон, магданоз, сол.

Кокошката, дреболиите, магданозовите корени, целината и морковите се сваряват заедно в подсолена вода, след което се изваждат от бульона. Дреболиите и зеленчукът се нарязват на ситно и се смесват със ситно нарязания бабек, предварително накиснатия във вода хляб, ситно нарязания магданоз, счукания чесън, черен пипер и сол. Със сместа се пълни кокошката, зашива се и се слага в тавичка да се пече в умерена фурна, като от време на време се полива с бульона. Поднася се със сос, приготвен от маслото, брашното и бульона, подкиселен с лимон.



Заек със сини сливи от с. Осмар, Шуменско

Продукти: 750 г заешко месо, 1 глава лук, 100 мл олио, 200 мл червено вино, 1 с. л. червен пипер, 1 ч. л. брашно, 9 скилидки чесън, 200 г сушени сини сливи, 25 малки лукчета, сол.

Заекът, предварително изкиснат в студена вода, се нарязва на парчета, които се изпържват леко в мазнината и се изваждат. В същата мазнина се задушава ситно нарязаният лук, разбърква се с брашното и червения пипер и се залива с виното и малко вода. Когато сосът заври, се прибавят обелените скилидки чесън, почистените от люспите малки лукчета и месото. Ястието се посолява и се оставя да ври на бавен огън. Към края на варенето се прибавят измитите и леко задушени с малко вода сини сливи.



Страницата подготви: Ясен Бориславов



1. Борис Ангелушев. Илюстрация към "Бай Ганьо"

2. Александър Божинов. "В селската кръчма"

3. Васил Захариев. "Рилски малинарки"