|
Въдичарите също така можем
условно да разделим и на "речни" и "езерни",
тоест язовирни - като раците. В чист вид и първите, и вторите са малко. Но ги има. Речните са "туристите" на жанра. Тук имам предвид тези, които си харесват малко известни реки, още неначоколени от цели рояци мераклии, и са в състояние да отвъртят като едното нищо 10-20 километра с кракомобила. Не казвайте, че това е малко. По трудност тези километри са близки до хималайските... Рибарското ходене не е като туристическото или алпинисткото. Рибарското ходене е най-близо до ловджийското. Алпинистът ходи и с това вече побеждава. Речният риболовец ходи, като не забелязва това. Той търси победата из вировете... И преодолява немислими сплетения от тръни, коприви и шипки, като промушва през тях не само себе си, ами 2-3 метровата пръчка, при това барабар с влакното, раницата на гърба и ботушите, в които се плакнат два литра възвряла тиня... Та тук говорим за типа с изследователска, ливингстоновска жилка, който иска да открие местенце, дето
още не е стъпил... рибарски крак
И там да си метне такъма.
Такава трудна река е като труднодостъпна жена, смята един такъв "речен" доайен - бай Жоро от Подуяне. Трябва дълго да я ухажваш, но после не те разочарова.
Бай Жоро е обикалял навремето Искъра - в добрите години на реката. В добрите си години самият бай Жоро е обиколил де що има реки из родината. Ловил е пъстърва, скобар, кефал, мряна, щука, кротушка, червеноперка, уклей, лин - всъщност всичко, дето се въди из реките. Сега вече му остават сили и средства да се пуска по реките из врачанските села - там има наследствен имот. Съкрушава се доста и по река Нишава - навремето правел там чуден риболов, като хващал по два-три килограма превъзходен кефал на излет. Но в момента реката много трудно "дава" клен и е пълна с микроуклей, който кълве като бесен на бял червей. "Само дето е толкова "цацовиден", че трябва да го ядеш с лъжичка", майтапи се бай Жоро. Към околософийските реки няма добро отношение - на една свястна риба се падали по шест въдичаря и тя си избирала най-калпавия, толкова била ошашавена вече.
------каре--
Из съветите на бай Жоро
Лов на кефал на скакалец
Най-напред такъмът
Такъмът трябва да е прост и елегантен. Влакното - между 0,15 и 0,20. Може да се лови на плувка, може и без. Лично аз предпочитам плувката - кленът (бай Жоро смята клена и кефала за една и съща риба) невинаги атакува веднага, понякога му трябват секунди, а понякога и минути, докато реши да лапне стръвта. Утежнение може и да няма, но аз слагам - съвсем леко, за да ми гарантира точно насочване. Тежкото утежнение пречи - то цопва силно и убива ефекта от специфичното падане във водата на скакалеца. Плувката също трябва да е лека - малка, но добре забележима. Опитът ми е показал, че малките, леко овални и хоризонтални плувки са най-добри за такъв лов, защото при него въдичарят е отгоре и по-добре вижда хоризонталната, а не вертикалната плувка.
После - скакалецът
Уловът на скакалци е хем проста, хем - за несвикналите - почти невъзможна работа. Авторите на книжки съветват скакалците да се ловят рано сутрин, защото са натежали от росата и не могат да скачат. Не е така! Рано сутрин те наистина не могат да скачат, но ако не скочат поне веднъж, не можеш изобщо да ги видиш къде са! Аз съветвам да се ловят около час след като тревата е напечена от слънцето. Роса още има, но и насекомите почват да скачат. Предпочитам да ги хващам с ръка. Ловил съм с мрежичка, като за пеперуди - не става по- бързо. Мрежичката лесно захлупва скакалеца, но захлупва и куп треви, в които той бързо се скрива. Като вдигнеш мрежичката, той често успява да избяга. Скакалецът се хваща така - приближаваш бавно, много бавно, отворена длан до около четири-пет сантиметра от него, като гледаш да не му хвърли тя сянка. Насекомото не улавя бавните движения. После много рязко го сграбчваш заедно с тревата, на която е кацнал. Другият вариант е веднага след скока му да го хванеш, без да правиш предварително дебнене - той още не се е подготвил за следващ скок. Уловените скакалци трябва да са без задни стави на задните крака - хем рибата не може да ги налапа с тях, хем като отвориш кутията, те могат да скокнат лесно и да избягат, ако са с тях. Държат се максимум до два-три в една кутийка - иначе се ядат един друг. Трябва да съответстват на устата на клена, както и на куката. Нанизват се между втори и третия сегмент на коремчето, а острието трябва да се подаде под главата. За предпочитане са скакалци от вида, който се среща край реката - но това не е задължително! (Не съм пробвал още на африкански скакалец, но него оставям на министър Праматарски.)
И накрая - кефалите
По жегите те лудват по мухи и скакалци. Скакалецът трябва да цопне много майсторски във водата - това е половината от успеха. Обикновено в началото на вира, където свършва бързеят, са по-едрите екземпляри. (Но не най-едрите! Най-едрите се крият в дълбокото, зад дървета и в подмоли, и се показват само ако са абсолютно сигурни в обстановката. Тогава обикалят целия вир, както цар обхожда владенията си. Но те се лъжат най-трудно.) Много често, когато кефалът е гладен и кълве истински, една-две секунди след цопването на стръвта следва повличане. Случва се обаче да минат пет-десет секунди, докато подозрителната риба се убеди, че това нещо става за ядене. На един вир не следва да се стои повече от 10-15 минути. Честото поднасяне на стръвта отначало предизвиква любопитството на кленовете, но после ги убеждава, че ги търсят "само за електорат", тоест - за чужди кулинарни цели. По това подобен риболов прилича на пъстървовия - там също не трябва дълго да се застояваш на едно място. Засичането трябва да става рязко, много по-рязко, отколкото при каракудата или червеноперката, например. Рибата не трябва излишно да се води, защото лесно се откачва. Едрият клен (над 400-500 г) е енергичен и прави доста резки движения. При една и съща тежест с шарана той демонстрира повече борбеност, макар че някои автори твърдят обратното.
Естествено за живарници при такъв риболов и толкова ходене не може да става и дума. Най-добрият начин за съхранение на уловената риба през летните жеги е тя да се държи не в найлонов плик, а в плетено кошче, пълно с коприва. За по-сигурно, като седна да обядвам, аз изчиствам уловеното дотогава и го посолявам. Така гарантирам улова поне до вечерта.
-------
|
|
|