Бившият рапър Марки Марк, днес Марк Уолбърг, умее да си подбира средата. Още първите му киноизяви са във филми като "Буги нощи", "Перфектната буря", "Планетата на маймуните" (предстои). На фона на тая премиерлига "Депо" изглежда като случайно попаднал втородивизионен отбор. Иначе Уолбърг пак се е уредил с добра компания. Майка му е Елън Бърстин, леля му - Фей Дънауей. Братовчедката - ослепителната Шарлиз Терон. Има си вуйчо-владика - Джеймс Каан, и Хоакин Финикс за приятел (което се оказва не чак толкова положително). Героят му Лио обаче си има доста грижи. Току излязъл от затвора той се забърква в убийство, което не е извършил. От аутсайдер той се оказва самотен боец срещу мафията и корупцията на най-високо ниво.

Филмът на Джеймс Грей ("Два дни в долината") не блести с оригиналност на сценария. Нещо подобно, но по-добре изпипано, гледахме напоследък в "Копланд". През 70-те пък такива сюжети с лопата да ги ринеш. Режисьорът е успял да постигне почти идеална атмосфера на старомоден film noir. В динамиката на действието обаче хич го няма. То се вижда, че е искал да направи психологически филм. Но все пак остава загадка как е успял да заснеме филм с толкова първокласни актьори, толкова добра визия, в който се случват толкова много неща (макар и не изненадващи), и зрителят да остане толкова безразличен към всичко това, колкото след "Депо".