Икар направил своите криле от пера, восък и... полетял към Слънцето. Така започва популярният мит. Не така обаче започват нещата за хората, които наричат себе си парапланеристи или "свободно летящи хора".

Слънчево, леко ветровито време. Мястото на срещата е крайпътно кафе. Събират се млади и не чак толкова млади хора. Никой не говори за полети и мечти. Пият кафета, смеят се, разказват за среднощни купони.

Новакът очаква да види снажни мъже със стоманеносини очи и с осанка на славни персонажи от филм за Отечествената война. Но всичко е съвсем обикновено. Единственото, което отличава нашите герои от останалите ранобудни граждани, са големи раници, странни очила и сплотеността на хора, стремящи се към една цел.

Дребничко момче заговаря за метеорология:

- На Ботев вятърът е със скорост около 8 m/s, а на Черни връх и Мусала не повече от 4 m/s. Всичко това от северозапад. Какво да правим?!

Какво означава този вятър?! Силен ли е?! Или пък не е?!

Когато реализирането на мечтата започва да се върти около цифри и данни за метеорологичната и атмосферната обстановка, малко се позамисляш.

"Абе ще се поразходя и каквото стане", казваш си.

Оказа се, че 4 m/s е добра скорост за осъществяване на мечти.

Решено е и мястото за излитане. Всички се качват в колите и запрашват в желаната посока.



Как ли изглежда така нареченият "старт"?



Представяш си леко наклонена поляна, не по-къса от 100 метра, с ветропоказатели и шарени хора. Но реалността е друга.

- Това е най-доброто място за излитане при вятър от северозапад - казва водачът на групата.

Малко, равно място (не повече от 10 метра дължина), което рязко преминава в стръмно, обрасло в хвойни и къпини дере. Вече си убеден, че нищо хубаво няма да се случи тук. Но ето, че първият смелчага започва да разстила на земята крилото си. Крило?! Колко романтично. Средството за реализиране на мечти има вид на парашут, но е много по-дълго и много по-тясно от обикновените и познати кръгли куполи. Има за цел да задържа във въздуха човек с точно определено тегло, да създаде предпоставки за намаляване на скоростта на падане и при умело пилотиране - за дълъг полет.

Всичко дотук е много хубаво, но какво означава дълъг полет?

В атмосферата има възходящи течения, предизвикани от бързо издигащи се маси от нагрят въздух. Тези течения се наричат термики. Когато е във въздуха, парапланеристът се превръща в "ловец" на термики. "Хванеш" ли си термика, изкачваш се и печелиш височина, както и повече време за планиране.



Световният рекорд за прелет с обявена цел е 269 км,



изминати за около 6 часа.

Първият брат на Икар е готов с предварителната подготовка и застава в очакване на старта. Порив на вятъра, тласък, и крилото е пълно с въздух, издигнало се в пълната си красота на около 6 метра височина. Пилотът се затичва и дава начална скорост на поредното си изживяване в облаците. Точно преди да стигне първата къпина и първата стръмнина на така нареченото място за излитане, крилото се "смилява" над изплашения наблюдател и се издига плавно в страстно желан полет. Пилотът се отправя бавно към термичните "ловни полета". Но уви, днес не е най-добрият ден за полети. Термиките са много малко, трудно откриваеми и нестабилни. Заради нахлуващия вятър има турболенции, или казано на човешки език, завихряния на въздушните маси, в които крилата стават трудноконтролируеми и опасни. След 10 минути "прострелката" каца и докладва по радиостанцията: "Условията не са добри. Да изчакаме още малко."

Това обаче не спира най-добрите, които излитат веднага след първия. Кацат успешно, но без улов.

Денят продължава в сладки приказки. Планината, облаците, близкото слънце, всичко напомня на излет сред природата. Но тук никой и за миг не е спрял да се информира за вътъра и температурата на въздуха.

За парапланериста условията са толкова важни, колкото и добрата екипировка.



Уреди за измерване на надморската височина,



промените на височината, скоростта на изкачване или падане. Не са редки случаите, когато парапланерист каца в местност далеч от планираните места, и трябва да се прибере пеш, на автостоп или да се обади по радиостаниция, за да бъде прибран от посочените координати, които пък се засичат с помощта на спътникова система за навигация - GPS.

Не на последно място е и самото крило. В света има много производители на специализирана екипировка за парапланеризъм. Но по познати всекиму икономически причини българските любители на летенето са се ориентирали към достъпните цени на словенските и чешките крила. В България най-използвани са тези на чешката фирма "Sky". Информация за различните видове крила може да се намери в Интернет на адрес: http://www.sky-cz.com, а за продажбата на екипировка на територията на страната e-mail: toni_rotor@yahoo.com.

Запитвания, изпратени на този адрес, могат да ви информират относно един от най-големите клубове за парапланеризъм - "Ротор". В страната има около 500 любители на екстремния спорт, обединени в 10 клуба. В тях се организират курсове за начинаещи и за усъвършенстване.

Най-после вятърът отслабва и по всичко личи, че безстрашният наблюдател ще възобнови колебанията си:



"Да литна или не?!" Да, това е въпросът.



Настроението е приповдигнато. Излитат още петима пилоти. По радиостанциите се чуват радостни коментари.

Идва ред и на най-боязливите. За тях има парапланер-тандем. Усилено крило, предназначено за двама души - пилот и пасажер. Докато все още спориш със себе си, "водачът" те овързва с колани, дава инструкции за посоката на излитане, обяснява как ще протече полетът. Вече сте на "старта" и чакате подходящ порив на вятъра.

- Ние сме...!

Следва кратка битка с "упорството" на крилото и политаш. Ужас! Вече няма дръвчета и полянки.

- В момента сме хванали добра термика - с видимо удоволствие възклицава "въздушният ловец".

Не се чувстваш сигурен на близо 1500 метра над земята.

Пилотът е много разочарован, защото е изпуснал термичното изкачване. Явно е имало изгледи за продължителен полет. Рискове има. Крилото ти може да се "срине" или да "колабира". Но и от тази ситуация има изход. Тандемът е много по-сигурен и тежък, та подобни случки са изключени в това време.

Всичко е невероятно ясно и... дребно. Коли, къщи, пътища. А как се управлява парапланер?



- Лесно е! Като колело! - получаваш бърз отговор.



Въжетата за управление правят полета абсолютно контролируем.

- Сега падаме със скорост 2 m/s.

- Какво означава това?!

- Че след 5 минути сме на земята.

- А откога сме тук?

Асът се смее:

- Почти час. Няма насрещен вятър, за това ще се наложи да кацнем и да потичаме малко, за да не ни влачи крилото.

Но се оказва, че след час, прекаран във въздуха след последователно изкачване и падане, си абсолютно неадекватен. Стигаш земята и моментално падаш, като повличаш и смеещия се пилот.

- Винаги е така първия път.

Думите "първия път" отекват в ушите ти.

- Утре сме над Монтана. Времето ще е идеално за летене.