Петнайсет минути преди края на "Магнолия" вали дъжд от жаби. Това е кулминацията на поредицата нелепи случки, които се стоварват на главата на всеки герой някъде из лентата на живота му. В "Магнолия" героите са девет. Живеят на една и съща улица в Сан Фернандо, но конците на съдбите им рядко се пресичат. Сред тях са секс-проповедник, журналистка, умиращ мъж, човечен полицай... Една-единствена от нишките-истории е опъната от край до край във филма. Останалите се появяват от време на време, пресукват, разнищват по малко и пак изчезват.

"Магнолия" е мрачен, урбанистичен и модерен филм, едновременно депресивен и жизнеутвърждаващ, пълен с любов и алиенация. "Магнолия" е от онази рядка порода - филми, които не ви стават любими от първата минута, но си ги спомняте и премисляте седмици след финалните надписи. И почти винаги при тези завръщания откривате нещо ново, за филма и за самия себе си. "Магнолия" може да не ви остави очаровани, но стреснати и трогнати - със сигурност.

Антологичните филми-разкази на Робърт Олтман, и особено "Кратки моменти" са единственият аналог на "Магнолия" в киното дотук. Олтман обаче не е на 30, а на 70.

А Пол Томас Андерсън е, и е просто нечовешко да режисира такъв зрял филм. И втори пореден шедьовър. Андерсън подаде сериозна заявка в киното на 90-те още с "Буги нощи", където разказа напълно правдоподобно цяла една епоха, от която няма спомени в първо лице. "Магнолия" не е филм, хомогенен и грабващ, колкото предишния. Той се преглъща дълго, понякога мъчително, може и да се задавите. Но е толкова добър, че дори Том Круз не дразни. Джулиан Мор, Филип Бейкър Хол, Джейсън Робардс и останалите пък са направо велики.