"Из живота на мравките" на Иван Лазаров е необичайна книга (изд. "Агата-А"). Зад анекдотичното заглавие стои името на българския скулптор, чиито творби са в най-голяма степен емблемни за това изкуство у нас: надгробията на Дебелянов ("Майката") и на Яворов. Стоят многогодишни природолюбителски страсти. Точно така е: Лазаров е разказал за живота на мравките. Приживе е бил пословичен с манията си - да клечи с лупата из тревите, със запалена клечка кибрит да занича във входовете на мравуняците, да ръси наоколо трохи, да обикаля среднощ градините, за да проверява поведението на своите "дребни черни познайници"... Да изучава литературата по въпроса и да ги рисува.

"Тя тичаше в панически страх като злосторник, подгонен от тълпата. Наоколо хилядното множество се впускаше към нея и я пръскаше с отрова... Виновникът за това жестоко убийство бях аз..." Така почва книгата. Скулпторът е съставил записките си през 30-те години. "След всяко наблюдение сядаше пред пишещата машина", обясни за в. "Сега" синът му арх. Стефан Лазаров, който съхранява ръкописите и рисунките. Но книгата не е дневник. Тя следва изследователската логика и, оказва се, вродения литературен усет на скулптора.

Лазаров разказва, сякаш си е изкарвал хляба с писалка, а не с длето. Явно занаятът му го е възпитал на отношение към материала, та всяка дума е като издялана с длетото - грешките са непоправими. Получила се е увлекателна белетристика. "Срещата ми с женската мравка на ул. "Хан Крум", е озаглавен един от епизодите. "Той се нарежда достойно между най-изявените български природолюбители до средата на ХХ век", изтъква в предговора биологът чл.кор. Васил Големански. Социалната иерархия на мравуняка, организацията на труда, хигиената, развлеченията, погребенията... Описанията напомнят за качествата на "Тъжните тропици" на Клод Леви-Строс, която е призната за най-добрата книга по антропология. Половин век след кончината си скулпторът Иван Лазаров прави име и като мирмеколог.