"В края на юни прекратих трудовия си договор по взаимно съгласие и сключих договор с друг работодател. През април при предишният работодател съм ползвал 9 дни платен годишен отпуск за настоящата година.

За останалите 6 дни платен отпуск за тази година работодателят не ми изплати обезщетение. Следва ли да ми изплати обезщетение и имам ли право на отпуск при другия работодател за тази година?"

Пита М.Вълчев от Бургас



Читателят е ползвал при първия си работодател 1 ден повече платен годишен отпуск, отколкото му се е полагало, след като е прекратил трудовия договор. Това е така, защото за 2001г. за всеки месец се полага по 1.33 работни дни платен отпуск (16 дни отпуск за 12 месеца=1,33 за един месец). Т.е. за 6 месеца реално отработено време за настоящата година, читателят има право на 8 дни платен годишен отпуск (1.33 х 6= 7.98). Реално той е ползвал 9 дни, т.е. с 1 ден повече. Ето защо работодателят не дължи обезщетение по чл.224, ал.1 КТ.

Що се отнася до отпуска при новия работодател, въпросът се урежда от чл.33, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Според този текст когато работник/служител с придобито право на отпуск премине на работа в друго предприятие, за календарната година на постъпването той ползва годишен платен отпуск пропорционално на прослужените месеци в това предприятие. Точният размер на отпуска при новия работодател зависи от това на колко дни основен платен годишен отпуск ще има право читателят на новата длъжност. Отпускът при новият работодател ще се изчисли по посочения по-горе начин.

Ако пък беше ползван целият отпуск в предходното предприятие и трудовото правоотношение е прекратено в същата календарна година, работникът/ служителят не дължи обезщетение на предприятието за частта от отпуска, за която не е отработил съответното време.

До края на същата календарна година работникът и служителят няма право да ползва годишен отпуск, освен ако за новата работа (при новия работодател) се предвижда отпуск в по-голям размер (чл.33, ал.2 НРВПО).