|
На нашия сънародник всичко това му изглежда безумно. Някакви хора имат щастието да са родени в "бели" държави, битът им е такъв, към какъвто ние след петдесетина години прилежание може би ще се приближим. Въпреки това се събират, за да протестират срещу собствените си правителства, веят червени (предимно) знамена, и пеят Интернационала. Ужас.
Идиоти ли са тези хора?
И ако да - защо броят им непрекъснато расте? Нима светът се видиотява?
Или пък те са нормалните, а светът - безумен?
-----
Хелга учи информатика. На 21 е. Живее в Мюнхен. Не обича богаташите, нарича ги "надменни и свръхзадоволени мазници." Семейството й е средно - майка учителка, баща - автомобилен техник. Не харесва идеята да бачка като луда, за да гледа после как трепетно предугаждат желанията й по-бедните от нея. Насълзява се при мисълта за всички, за които храната е проблем. Сълзите й касаят предимно Африка, която е виждала само по телевизията. Насилието я отвращава. Тя бе най-разговорлива и най-наивна от всички, с които приказвахме. Но и компютърът ми би повърнал, ако я нарека глупачка.
Мода ли, туризъм ли, страст към риска ли
събират хиляди демонстранти в градовете, в които най-важните хора на света - шефовете на осемте свръхдържави, провеждат срещите си? Някой с дебела кесия ли стои отзаде, той ли ги мобилизира и праща, за да клати световния ред? Как се казва?
Бин Ладен ли? Или са масоните? Или Фидел Кастро?
Този въпрос беше първият, който опитахме да разрешим.
Помогна ни случаят. Още в Неапол, на път към Генуа, се забихме в ужасния за шофиране център и панически спряхме на едно от най-забранените места. Когато излязохме, срещу ни се разгърна живописна гледка - изтърбушена и окичена с антикапиталистически лозунги сграда. Това стана на 17 юли. Влязохме. Вътре младежи се суетяха трескаво край купища агитационни материали. Сградата беше окупирана от секция на лява партия, и в момента се готвеха за масова демонстрация срещу Берлускони и безработицата. Късно вечерта пък тръгваше влакът, с който неаполитанци щяха да превземат Генуа. Имаше окачена справка с цените на билетите - около 50 наши лева. Всеки си плащаше сам. Желаещите бяха много.
Този мит - за големите мангизи,
които някой зъл Дядо Мраз или Дядо Маркс изсипва на антиглобалистите, не намери покритие във видяното от нас. Десетките хиляди, придошли като опустошителен порой в Генуа, бяха предимно бедни хора. Тези неща се усещат. Бяха се придвижили най-вече с автобуси и влакове, хапваха надве-натри по някой сандвич, а вечер акуратно подлагаха дунапренче под поизносените спални чували, и се обтягаха където завърнат - на асфалта, на тротоара, в градинката, на някоя пейка.
Е, сънят не беше силната част на генуезките събития. Нощем се вихреше буен интернационален купон, лееха се бира и вино (твърд алкохол - много рядко). Говореше се главно английски, италиански, френски, немски, испански. Но се чу и гръцка, и полска, и руска, пък и българска (екзотика!) реч. Намирисваше и на марихуана. Пламваха страстни, вероятно мимолетни, но доста романтични любови - преобладаващата част от участниците бяха около 25-те. Изобщо нощният и дневният живот в лагерите напомняше отчасти за хипарските общини - можеш да правиш това, което искаш, можеш и да не го правиш; автономията на личната воля е неприкосновена. Към 9-10 сутринта изпод завивките се надигаха чорлави глави, и се започваше сутрешният тоалет. Химическите тоалетни, инсталирани специално за случая, бяха в изобилие; но за достъп до мивките се чакаше на опашка.
Към обед картината се преобразяваше
Още на 19-ти, на първата голяма манифестация, Генуа потрепери. От пиаца "Сарзано", по санкциониран от властите маршрут, потегли колона, която не можа да се извърви за 3 часа. Над хиляда са само организациите, които формират извънредно широкия спектър на антиглобалисткото движение. От теоретически добре подготвения и многоброен блок АТТАС, през зелените от GREEN PEACE и фермерите от Confederation Paysanne Europeenne, та до мощната профсъюзна конфедерация COBAS и представителите на комунистически, анархистки и леворадикални движения като Rete Lilliput, през защитници на животните, на свободната продажба на наркотици, представители на ГЕЙ-асоциации и т. н., и т. н. В Генуа идваха недоволните, и вярваха, че тук гласът им се чува най-силно.
Тъй нареченият Черен блок,
който за първи път беше идентифициран на срещата на Г-8 в
Сиатъл, е основният екшънсубект при тези срещи. Наброява вероятно не повече от триста души. Определя се като анархистка група с неофашистки уклон, която не вярва на никакви преговори с империалистите, и се стреми да наложи със сила вижданията си. Не излиза на светло, освен в Интернет. Другите анархистични образувания са крайно подозрителни към него. Италианският сенатор от Партията "Съюз на Зелените" в Италия Франческо Мартоне заяви, че Черният блок е специално покровителстван от полицията, и че има сведения как членовете му излизат от полицейски камионетки, за да трошат градовете. Дали е така, не знам - не видях с очите си такова нещо.
Още на първата демонстрация маскиран мъж в черно не издържа и хвърли гумена топка по въоръжените до зъби карабинери. Веднага яки мъже от нормалните демонстранти направиха кордон между полицията и шествието. Така всичко мина внушително, но мирно.
Питър е висок англичанин с бляскав поглед
Нарочих го за събеседник. Каза, че светът е ужасно несправедлив към бедните, че той се радва много на възможността да заяви това тук, в Генуа. Безработен е, ходи по всички сборища на Г-8, и се готви отрано за тях с приятели. Мрази президента Буш, мрази Блеър, Путин и сие - смята, че те са отговорни пред него лично и пред света за лошото разпределение на произведеното.
Питам го какво точно иска? Иска да не се замърсява планетата, да се нахранят двата милиарда гладуващи, богатите да се разделят с голяма част от богатството си, за да се ликвидира безработицата. Каза ми твърдо, че не е много доволен от прекалено меката първа манифестация. Не бил за насилие, но от прекалено благодушие "те" също не разбирали. Категорично, с възмута отказа да бъде заснет.
И полиция, и демонстранти
невинаги се снимаха охотно. Още на другия ден, на 20-и, доста преди официално обявената демонстрация, малки групи младежи в избелели черни дрехи се зашмугаха из улиците. Някои бяха с кърпи на лицата, и с дунапренови налакътници на ръцете. Любомир Николов, един от групичката ни - бивш шеф на СМС, хукна след тях с камерата си. Ето разказа му: "Много са страхливи, само да викне някой: "Полиция!", и бягат. Деца - на по двайсетина години. Иначе си помагат, като ранят някого, другите го обгрижват. Строшиха много нещо - витрини, най-вече на банки, магазини...Подпалиха и един мерцедес - явно за тях е символ на класовото неравенство. Искаха да ми вземат камерата, да не снимам, но от тях я опазих. Разбрани излязоха. Карабинерите ги сгащиха на едно тясно площадче, и спукаха двама-трима от бой. Единия го ритаха на земята, ритаха го по главата, докато спря да мърда. Отгоре една жена се разкрещя да оставят момчето, защото ще умре. Те го оставиха, но видяха мен как ги снимам. Взеха ми камерата, извадиха касетата, и с няколко ритника направиха всичко на сол. Виках
"Периодико булгарико!", ама - напразно."
Отиваме с Любо в пресцентъра
Разказваме всичко на адвокат. Той обяснява, че можем да заведем дело срещу карабинерите. Записват разказаното - ще влезе в специална бяла книга за полицейското насилие срещу журналисти. Щабквартирата на Социалния форум (форумът беше мястото за теоретизиране и лекции), беше блокирана от полиция, която иззе много журналистически материали. Търсеха такива, които я уличават в превишаване на правата. Същия ден находчивият фоторепортер на Ройтерс засне как карабинер убива с пистолет младия Карло Джулиани. Никой в Генуа не се съмнява, че ако тези снимки липсваха, смъртта на младежа щеше да бъде приписана на неизвестен извършител.
Само два дни след смъртта на Карло мястото, където той беше убит, се покри с цветя. Твърда ръка задраска предишното име на площада със спрей, и написа: "Рlazza Carlo Juliani" отгоре. Kой знае, може би загиналото момче наистина един ден ще стане символ на глобализацията...Само че на някаква друга - не тази на спекулативния капитал, а тази на глобалната солидарност. При всички случаи героизацията на Карло е нещо, което не буди съмнение.
Че Гевара беше най-разпространеният лик
в Генуа. До нашата аварирала кола спря джип Pajero. Вътре седеше италианец на средна възраст, явно не от най-безимотната част на човечеството. Човекът ходи някъде, върна се, хапна нещо, после си пусна касета. Касетата беше с революционни песни "Banderra rossa" , "Bella ciao" и т.н. После спа в колата си. На сутринта - 21, по време на големия екшън, когато запалиха седем коли редом с нашите, и изпочупиха стъклата на още толкова, а площадът се покри с барикади и гилзи като в някакъв пресолен холивудски ерзац, го видяхме пак. Човекът огледа колата си с облекчение. Беше читава. "Sono taricato" - заяви той и показа с какво е завил резервната гума - с портрет на Че. Демек - свой съм, не пали. Сетне странният чичо отпраши. Кой беше - романтик, преоблечено ченге, стар поборник?
Друг един италианец - Джани, спеше като коте на тротоара пред колата ни. Джани, макар и генуезец, не пропускаше лекция на Социалния форум. Родом от Сицилия, той е работил доста години като моряк. Сега е безработен. Заяви, че лекторите му отваряли очите за света, в който живее.
Всичко това щяло да му липсва после.
Фланелките и лозунгите в Генуа са достойни за отделна изложба. Преобладаваше единодушното: "F*ck the capitalism".
Voi - G-8, Noi - 6 000 000 000!,
беше другият най-разпространен надпис. Докато първият третира капитализма с недвусмислена сексуална грубост, вторият гласи - "Вие сте Г-8, ние сме 6 милиарда!", и по става за вестник. Тишъртките освен Че Гевара изобразяваха какво ли още не - емблемите на Генуа срещу глобализма, ликовете на Маркс и Ленин дори, а един русоляв скандинавец беше нахлузил фланелка с надпис "СССР". Това ме трогна. Горкият тип си нямаше и представа, че тази вече несъществуваща държава не би му позволила да излезе на улицата да протестира срещу каквото и да било без то да е организирано от Партията. А ако би си позволил сам, тази Партия би му извила врата като на пиле, и нито един вестник, и нито една телевизия във въпросната страна не биха чули и гък след въпросното печално херойство. Но това е друга опера, не толкова романтична.
Почти нямаше тоалетна, на чиято врата да не пише G-8.
Такова отношение към авторитетите изуми нашата малка група - пристигнала в Генуа като част от от инициативна група за създаване на български АTTAC, в чиято основа е бившият депутат Юрий Борисов. Любомир Николов и храбрата шофьорка Диляна Панова бдяха на поста до последно.
Самите G-8 бяха охранявани от над 50 000 полицаи
Няколко вертолета наблюдаваха непрекъснато концентрациите на демонстранти, а няколко военни катера патрулираха в морето, за да не би подводен протестант да изненада тузовете с харпун. Наброихме поне 15 бронетранспортьора. Всички полицаи и карабинери бяха с бронежилетки, с щитове и противогази, въоръжени с палки, пистолети и гранатомети за сълзотворен газ. Около 500 души бяха ранени, около 300 души бяха арестувани. Беше заловено оръжие у 150 000-те хиляди демонстранти, което видяхме снимано в италианските вестници - около петнайсетина ножа, повечето от тях джобни.
Щетите на града са за около 15 милиона евро. Все пак не чух генуезец да протестира официално - един дори ни отвори вратите на дома си, когато на улицата не се дишаше от сълзотворен газ.
И какво след всичко това? Ами такова - глобализацията и протестантите са едно цяло. Те са индикация, че бъдещият глобален свят е чудовищно чувствителен към социалното неравенство от всякакъв тип. Ама, ще кажете вие, сред тези хора има и хулигани, които чупят... Ами има и такива, ще кажа аз. Между 150 000 бедняци има сигурно един процент, които са склонни да безчинстват.
А вие сигурни ли сте, че при богатите и силните всичко с процентите е наред?
|
|
|
|
|
|
|
|
|
