|
Пътят се вие из планината. Малко преди Батак асфалтираното шосе се отклонява и рязко тръгва нагоре към характерните дълги ливадки и гъсти горички. Там някъде е Нова махала. До кметството, на което се веят флаговете на Европейския съюз и България, са огромното четириетажно училище, детската градина, кафенето на Фатма, от което звучат съвсем актуални хитове, и лечебницата, в която се труди и живее доктор Панчо Панайотов.
-----------
Не, не, пътят на Панайотов от жълтите плочки на София до родопските ливади не е странен. Панчо е доктор по вътрешни болести и сърце. Работил е в "Бърза помощ"-Дупница. Докато беше два мандата кмет на Дупница, ходеше на кабинет. Преди да се захване с политика, преди години, Панчо е бил лекар в голямото ломско село Расово. Вярно, че по това време селският лекар си беше просто селски лекар, а не джипи.
Веднага след края на 38-ото НС Панчо отишъл в здравната каса и поискал списък на всички села, които си нямат джипита. Дали му го и той
тръгнал да обикаля из страната
Минал през няколко села в Северна България, но те не успели да го впечатлят - били неуютни, неподдържани. На пръв прочит пропуснал Нова махала - помислил, че наистина е някаква мъничка махала нейде из Родопите. Разбрал грешката си, като проверил в компютъра си колко души са гласували в селото. То има 1700 избиратели. Така Панчо решил да обиколи и Нова махала.
Селото е голямо - има си даже аптека и банка. Нова махала явно е била и по-голяма, тъй като част от местните се изселили в Турция и от време на време сега пристигат на гости у роднините си. Местните жители имат два основни поминъка - берат гъби и ги продават срещу 10 лв. за килограм и обработват дървесина.
Кметът Кемил сигурно твърде много се е изненадал, че вижда на селския мегдан такава легенда като Панчо. После изненадата сто на сто му се е удвоила, след като Панчо му споделил, че иска да е лекар точно в Нова махала.
Веднага обиколили няколко къщи - за да си намери докторът квартира. Когато стигнали до масивната двуетажна амбулаторията, Панчо моментално установил, че там има няколко стаи, които въобще не се използват. Били превърнати в склад. През дупките в стените се виждало съседното помещение. Панчо решил, че е по-добре да ремонтира свободните стаи в лечебницата, отколкото да бъде нечий квартирант.
Хвърлил стотици левове собствени пари за ремонт
на здравната служба, в която днес вече има дори ламиниран паркет. След като майсторите се изнесли, Панчо започнал да се обзавежда - докарал си стереоуредбата и телевизор, пуснал си кабелна. Със собствени средства доктор Панайотов поправил микроскопа на лечебницата и платил на инженер, който да приведе в действие електрокардиографа. Панчо все още си няма печка, а това е жизненоважно за този край, където температурите са със 7-8 градуса по-ниски, отколкото в близкия град. Тук хората се отопляват с дърва почти през цялата година.
След като одобрил селото и то го харесало, Панчо сключил договор със здравната каса и започнал да набира пациенти. За по-малко от месец при него са се записали 800 души от Нова махала. На ден се записват по нови 20 души.
По закон здравната каса плаща на всяко джипи по 90 ст. месечно за всеки пациент. Ако събере 1000 пациенти, доктор Панайотов ще получава 900 лева месечно. От тези пари обаче джипито ще трябва плаща заплатата на акушерката в селото. От тези пари той трябва да задели и за заплатата на медицинска сестра, която би трябвало да наеме. Част от 900-те лева трябва да отидат за ток, вода, дърва, за бинтове, риваноли, спринцовки, пипетки, реактиви и т. н. Общо взето, между 30 и 50 на сто от парите на селския доктор се губят
по недомисления път на здравната реформа
Не е ясно какво са правели жителите на село Нова махала, когато са се разболявали, преди доктор Панчо да започне да лечителства. "Търпели са, братче. Човешкото здраве не се цени", смята селският доктор.
Известно време жителите на "махалата" продължили да карат постарому. Една нощ, към един часа, в лечебницата пристигнала жена със счупена кост на дланта. Инцидентът с жената станал рано през деня, но тя не отишла веднага при доктора, а навестила първо местната правачка. Малко след полунощ, когато положението станало нетърпимо, тя почукала на вратата на Панчо.
Сега селяните ежедневно търсят помощта на доктора.
Роднини на баба, на която й прималяло, звънят на вратата на Панчо. Дошли са с колата и веднага откарват доктора до къщата на бабата. Джипито бързо установява, че става дума за хипогликемия, бие й една инжекция и я съветва да си носи един локум. След няколко минути бабата вече е на крака.
Панчо вдига на крака и дядо, който паднал на стълбите вкъщи. Прегледът установява, че старецът е смесил антибиотиците с алкохол.
За три седмици работа доктор Панайотов
само два пъти е викал линейка от Пещера за свой пациент
Младо момче с остри болки в корема се нуждаело от спешна операция. Дълго време линейката не идвала, което ядосало Панчо. "В Турция за една котка на дърво две пожарни идват, а тук за "остър корем" се мотаят", почва да обяснява ядосаният доктор. Случвало му се е да пали личната си кола и сам да откара до близките болници пациент, който се нуждае от спешни изследвания. Така постъпил и с една баба, на която явно й се губели еритроцитите - червените кръвни телца. Тя викала "немам сили", но се оказало, че и няма кой да я закара до Пещера.
За добро или лошо, селяните вече не носят на доктора бутилки и бонбони, както в добрите стари времена. Пазарната икономика е завладяла и българското село. Местните често питат: "Колко струва?" А прегледът им струва таксата от 85 ст., от която са освободени децата, бременните, хронично болните. Панчо не държи на тези стотинки. Сам е закупил и формулярите за записване на пациентите, които иначе те трябва да плащат по 10 ст.
Въпреки че всеки ден има пациенти, Панчо има и много, много свободно време. Смята да посвети част от пребиваването си в Нова махала за изследвания на ендемичната нефропатия - заболяване, характерно само за нашите географски ширини.
Вечер доктор Панайотов се разхожда из селото, разговаря си с хората по пейките. Тъй като релефът е планински,
Панчо си е докарал и колело с 21 скорости,
с което преминава през всякакви препятствия.
През деня често яхва планинския бегач, подкарва го до някоя ливадка и чете книги. От Дупница си е донесъл един куп докторски книги и класици - Шекспир, Монтескьо, Монтен. Сега чете "Селският лекар" на Балзак.
Панчо се е устроил добре. Но нещо му липсва определено. Панайотов, който е превъзходен шахматист, няма с кого да мести фигурите. Няма и с кого да играе бридж. В село Нова махала, населено от етнически турци, сред които Панчо е единственият българин, всички мъже играят табла. Затова, принуден от обстоятелствата, Панчо мята пулове със селския пожарникар в кафенето при Фатма.
Вечер Панчо често се събира със съседа си Орхан, който от време на време му носи я зеле, я мляко. В началото Орхан изненадал Панчо с мерака си да гледат новините. "Много си политичен бе, човек", рекъл докторът. "Ааа, каква политика. Времето, времето искам да гледаме", рекъл Орхан.
Панчо е впечатлен от сблъсъка си с живия живот. Той разбира, че хората от жълтите павета
в София хал хабер си нямат от този истински живот
"На Филип Димитров турците му бяха виновни едно време. Ей ги турците - честни, открити, чисти хора, какво са му виновни?", размишлява доктор Панайотов.
За него "политическият живот е политическо блато". Човекът, който написа на Иван Костов "Много ме разочаровахте в последния ни разговор. А такова доверие ви имах. Останете си със здраве" и така се отказа окончателно от СДС, днес твърди, че сините лидери нямат морално право да седят в Народното събрание. "Засега тези хора получиха наказание само от обществото - на изборите. Не са получили наказание от партията си, не са получили наказание от съда. Не може, който управлява и краде, да не бъде санкциониран", казва Панчо. Размислите му за политиката съвсем не означават, че го тегли натам. Панчо твърдо е решил да остане поне няколко години селски лекар. Окончателно разбрал, че трябва да остане в Нова махала, когато младата лекарка на съседното село Фотиново му рекла: "Ако ти останеш и аз ще остана."
Днес, събота, Панчо за първи път ще си иде в Дупница от месец време насам. Ще поседи ден-два и ще се върне в Нова махала, за да си върши работата. Докато гледал съседа Орхан, който се връщал изпъчен като император върху каруцата, пълна с прясно окосена трева, Панчо разбрал, че човек трябва да си върши работата, да постига целите си, за да се почувства истински щастлив.
|
|
|