Въпреки че уеб-пространството се разраства с всеки изминал ден, пред разработчиците на сайтове все още стоят няколко важни проблема. Един от тях е въвеждането на общи стандарти, които да съвместят почти напълно браузърите с кодовете на уеб-сайтовете. Проблемът със съвместимостта се отнася до възможностите на даден Интернет-браузър да "разчита" кодовете на определен сайт и да го "доставя" на потребителя.

Защитниците на единните стандарти загубиха години, докато заставят Netscape Communications и Microsoft да се съобразят поне донякъде с препоръките за обща стандартизация на организацията World Wide Web Consortium (W3C). Следващата фаза е към общата кауза да бъдат привлечени и разработчиците на софтуер за създаване на уеб-страници: Macromedia с популярния й пакет Dreamweaver; Adobe Systems с продукта GoLive и Microsoft с нейното опростено, но доста широко разпространо FrontPage. "Сега нито един от популярните инструменти за уеб-дизайн като Dreamweaver, GoLive или FrontPage не създават код, напълно съвместим с приетите стандарти, коментира Том Негрино, автор на многобройни книги по World Wide Web и участник в проекта Web Standards Project (WaSP). Този проект има за цел да накара производителите на браузъри, програми за уеб-дизайн и самите дизайнери да се включат в изграждането на общи стандарти, които ще гарантират, че разработваните страници



ще бъдат напълно достъпни за потребителя.



Хората трябва да могат да ги отварят, независимо с каква версия на браузър разполагат. В противен случай в уеб-пространството ще останат територии, познати на любителите на Netscape и непонятни за тези, които използват например Internet Explorer. Microsoft и Netscape наистина пуснаха уеб-браузъри, отговарящи на препоръките на W3C, но активистите са единодушни, че сега на дневен ред е нов проблем - да бъдат накарани софтуерните фирми, разработващи програми за уеб-дизайн, да пригодят кодовете в тези програми към браузърите, с които готовите сайтове ще се отварят. Според защитниците на единния стандарт такова съответствие ще даде повече преимущества. Например един от аргументите им е, че ще се осигури по-лесният достъп до мрежата на хора с физически увреждания (така нареченото accessibility). Другото становище, че към стандартите трябва да се подходи постепенно, тъй като милиони уеб-сърфисти все още ползват стари браузъри, които не могат да възприемат последните достижения в областта на уеб-кодирането. Затова и повечето разработчици продължават да поддържат старите кодове. В същото време защитниците на стандартизацията се мъчат да убедят разработчиците да внесат своята лепта в общите усилия по



усъвършенстване на инструментите



за уеб-разработки, като едновременно внимават да не отблъснат от Интернет по-неумелите сърфисти. Защото те трудно ще се приучат как да си ъпгрейдват браузъра, за да отваря всички страници. Изискването за общи стандарти при софтуера за създаване на уеб-страници среща подкрепата и на хората, които правят страниците в Интернет. За да са сигурни, че сайтът им ще работи под всички браузъри, на тях им се налага да правят серии работни тестове. Доста трудно е да се обезпечи правилното функциониране при различни браузъри, базирани на различни платформи. Затова и се смята, че единните правила ще са от полза и на специалистите, и на потребителите. Проблемът е, че такава координация вече се постига доста трудно. Технологиите са така напреднали, че на пазара се конкурират различни версии софтуер, различни инструменти за достъп до Net-а, които непрекъснато се клонират в различни ъпгрейд-варианти. Обединяването на всичко това вече не е лесна работа. Не може да се направи нито универсален Интернет-браузър, нито универсални кодове за генериране на сайтове, нито само една програма, която да изпълнява перфектно такива задачи.

Самите поддръжници на еднинния стандарт в уеб-дизайна още не са съвсем наясно в коя точка трябва да се преплете всичко това. Според тях усложнените кодове на страниците ги прави неоптимални и затрудняват сървърите. Според други не това е важно. Те призовават производителите на инструментите за генериране на страници да се съобразяват с препоръките на W3C/ World Wide Web Consortium/.

Според други дори и да се поддържа единен стандарт, проблем възниква в някои нови технологии като XHTML, CSS 2 и accessibility. Затова и погледите в момента са обърнати към програмистите, които създават софтуер за уеб-страници. Целта на дизайнерите е да ги убедят максимално да осъвременят програмните продукти. Разработчиците се стремят да обхванат възможно най-широка аудитория. Затова и Microsoft, Macromedia и Adobe вече са убедени, че съвместимостта със стандартите не е просто цел, а цял процес по превръщането на уеб-пространството в достъпно за обикновения потребител и широкия кръг от хора, които създават предназначени за него продукти.



Отмиращите видове



"Аз пиша кодовете на страниците си сам, но се смятам за представител на отмиращ вид", заявява Джефри Зелман, член на професионална организация на уеб-разработчиците, много от които сами създават кодовете си. Повечето използват програми за готови кодове, които сами "програмират" различните елементи на страницата, като популярната Dreamweaver например. В доста от тях има много излишни елементи, които невинаги се разпознават от отделните браузъри. Основната идея на WaSP е в това, че разработчиците трябва да решат трудния проблем по кодирането на уеб-страницата, правилното й отразяване в мрежата при различните браузъри - различните версии от различни производители за различни операционни системи - нито един от които не се е съобразил напълно с предложенията на W3C. В същото време най-яростните защитници на кодовата стандартизация настояват нещата да отидат още по-далеч. Те мечтаят за законови механизми, чрез които уеб-дизайнери и производители на програми и потребители да бъдат задължени да "изхвърлят" старите браузъри.

От друга страна, производителите на инструменти не са съгласни с жестоките мерки на WaSP. "Ако имате клиент, чийто уеб-сайт се посещава от милиони хора ежедневно, никой не може да ги застави да си инсталират Netscape 6", коментира един от мениджърите от Macromedia. На същото мнение са и ръководителите в Adobe. "Моята баба не знае как да си обнови браузъра. Тя ползва това, което е в компютъра от покупката му насам.



Проблемът с моралното остаряване съществува,



но не смятам, че заради това трябва да се насаждат нови стандарти. Това означава да бъдат отблъснати голяма част от досегашните потребители", е заявил представител на Adobe.

И въпреки всичко привържениците на стандартизацията смятат, че с времето прозводителите на софтуер ще приемат техните аргументи, както това вече са започнали да правят производителите на браузъри. Според членовете на WaSP те вече са на път да разберат, че в бъдеще единните стандарти могат да се окажат най-важното условие за бързото развитие на Интернет.



Каре 1

Затрудненията



По данни на Macromedia 84% от потребителите на нейния продукт Dreamweaver /става дума за професионалните дизайнери/ са принудени да проверяват своите сайтове за съвместимост с браузъра Netscape 4.x; 73% - с браузъра Internet Explorer, версия 5.5, 66% - с IE 5.0, 47% - с IE 4.x и 43% - с Netscape 6. В крайна сметка 23% от потребителите на Dreamweaver все още правят тестове за съвместимост с браузъра Netscape 3.x, който Netscape пусна на пазара през 1996 година. Но до миналата година той все още се ползваше от около 70% от хората зад океана. Новият браузър Opera, малко популярен, но ползващ се с репутацията на сравнително стандартизиран, е предизвиквал много по-малко главоболия на уеб-разработчиците. Едва 8% от дизайнерите им се е налагало да тестват дали страницата, която правят чрез Dreamweaver, може да работи под Opera.



Каре 2

Казусът "Accessibility"



Щатското законодателство разполага със специален текст, отнасящ се до възможността на хората с физически увруждания да имат равноправен достъп до ресурсите на мрежата. Т.н. глава 508 постановява задължително официалните сайтове на федералните власти да бъдат така структурирани, че хората с физически недостатъци да не бъдат затруднени при четенето, ориентирането си в сайта и разпознаването на отделните елементи в него. Това условие тегне и над останалото съдържание на Net-а. Създадена е дори и инициативата Web Accessibility W3C. Идеята е, че колкото по-стандартизирано е уеб-съдържанието откъм дизайн и структуриране на посланията, толкова е по-гарантирано широкото им приложение за потребители и различни устройства. Затова и още през февруари миналата година W3C е разпространила ръководства за разработчиците на програми за уеб-дизайн, в които се изисква създаването на максимално стандартизирани кодове. Както коментираха от Microsoft, тези препоръки са се появили доста късно и корпорацията ще може да ги включи едва в следващата си версия на FrontPage 2002. Разработчиците на програми за генериране на уеб-кодовете са задължени да се съобразяват с щатския федерален закон, който в известна степен канонизира уеб-дизайна. Adobe вече е приела принципа за accessibility за главна задача пред компанията и се кани да пусне модул, позволяващ на GoLive да бъде синхронизирана с глава 508. Как точно ще стане това, все още не е много ясно. Macromedia също през май обяви партньорството си с компанията UsableNet, с която ще направят разширение към Dreamweaver, специално предназначено за тестване на продуктите, които се създават, за съвместимостта им със закона.