Вчера в. "Сега" се предовери на електронното издание "Медиапул", за което си посипваме главите с пепел. Там бе цитиран Димитър Калчев, който казал пред радио "Свободна Европа": "Не изключвам да става дума за мен", на въпроса възможно ли е той да е министърът с картон в картотеките на Държавна сигурност. "Сега" публикува въпросния цитат във вчерашния си брой. Според БТА обаче министър Калчев е казал пред радиото "Не допускам да съм аз". Той обяснява също, че в социалистическа България хора като него, които са работили в чужбина, са били регистрирани и държани под контрол. Редакцията се извинява на г-н Калчев за това, че неправилно го е цитирала. Следва пълният текст на тази част от интервюто на министъра.



Водещ Васил Чобанов: Кажете сега това, което се случи тук в последния час и нещо, съобщението, че в екипа на правителството са намерени данни за един човек по смисъла на член 5, "а" от Закона за достъп до документи на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб. Член 5, "а" - това са т. нар. картончета, информационен масив, в който се споменава определено име. Има ли тревога според вас? Дали този въпрос ще може да бъде разчистен? Каква ще бъде съдбата на този човек? Знае ли се вече кой е?

Димитър Калчев: Първо, аз не знам кой е, защото нямам такъв достъп до такава информация, но искам да ви кажа следното - че член 5 "а", доколкото на мен ми е известно, е член, по който те съществуват, т. нар. картончета, но няма явни доказателства за съпричастие към бившите органи на Държавна сигурност. Трябва да ви кажа, че по силата на този член може би са регистрирани абсолютно всички хора на висшо ниво, които някога са работили извън границите на България тогава, по времето на социалистическа България. Аз съм бил групов технически ръководител на много обекти в Източна Африка, след туй съм бил главен инженер, след туй бях генерален директор на компанията, тъй че...

Водещ: А допускате, че вие сте?

Д. Калчев: Не, не допускам. Но тогава такива хора се държаха под контрол. Не, тук въобще не става въпрос за доносничество или нещо друго. Тук става въпрос за хора, които са на висшо ниво в йерархията в западни компании или нещо друго, които....

Водещ:...(не се разбира, говорят заедно - бел. ред.)...

Д. Калчев: Да, точно така, за интерес. Значи, по този въпрос аз няма какво да коментирам. Той е прекалено ясно и пределно ясно. Аз бях генерален директор в една английска компания, която беше базирана в Източна Африка, туй беше "Килиманджаро", то е записано и в моите ...(не се разбира - бел. ред.)... и навсякъде и... Напротив, даже се гордея, защото от канадското ръководство, което беше... бях предпочетен аз. И аз бях... от главен инженер бях назначен за генерален директор. Няма от какво да се притеснявам.

Водещ: Значи управленец, както се очертавате? Така ли стана?

Д. Калчев: Ами, аз не съм бил никога партиен функционер. Просто израсъл съм в кариерата, колкото съм можал с личните си качества. Моите родителите са национализирани през 1947 г., най-големите собственици на корабоплавателна фирма по Дунава - дълбачки, влекачи, шлепове и т. н., били са предприемачи, и най-интересното, което е може би за много хора, е, че те никога не са работили нито един ден на държавна работа, включително и баща ми, който почина през 1965 г. Те никога не са били един ден на държавна служба - туй в условията на една социалистическа България след 9 септември не беше толкова лесно. И туй е тема за друг разговор, няма да говорим. Но, общо взето, ние сме си фамилия на бизнесмени. (По БТА)