Навремето лятос персоналът в Евксиноград не смогваше да си поеме дъх от посрещане и изпращане на чужди големци, възжелали да обтегнат морно тяло край Черно море. Имаше генерални секретари на братски компартии - от Густав Хусак до Юмжагийн Цеденбал, видни дейци на международното комунистическо и работническо движение - от Жорж Марше до Луис Корвалан, африкански революционни лидери - от Агостино Нето до Самора Машел, арабски водачи - от Хафез Асад до Ясер Арафат...
Откак обаче се пукна демокрацията, курортните хубости на България спряха да привличат тъй неудържимо елитните гости. Най-сериозната причина комай е, че го няма вече някогашният домакин - Тодор Живков, както и някогашната система, която позволяваше на идеологически подбрани ВИП-персони да си изкарват безплатна почивка в пълен лукс.
Сигурно доказателство за безвъзвратната гибел на онова време трябва да е и пълното отсъствие от курортния ландшафт у нас на новите идейни приятели на държавния ни елит. Ни Хавиер Солана, ни Романо Проди, ни Джордж Робъртсън
ги блазни да си прекарат отпуската у нас.
Да не говорим за Джордж Буш, който не би сменил ранчото си в Тексас дори и за френската Ривиера, камо ли за нашенската. Нито пък за Силвио Берлускони, който ще отпраши за някоя от вилите си я на остров Сардиния, я на Бермудските острови. Нито за Герхард Шрьодер, който предпочита скромна хижа в Италия.
Уви, даже новите големци от някогашните "братски" страни не ги тегли насам, въпреки че мнозина от тях са свързани с носталгични спомени от младостта си с родното ни Черноморие. Доста незнайни навремето чехи, поляци, унгарци, прекарвали си весело из нашенските къмпинги, днес щъкат из коридорите на властта в Прага, Варшава и Будапеща, но хич и не помислят да дойдат на почивка у нас. Предпочитат Гърция, Турция, Испания. Както наскоро обясни един висш полски служител, също някога отмарял в България, "онези, които нямат пари, никъде не пътуват, а онези, които имат, предпочитат да ги харчат по курорти, където обслужването е на ниво".
Затова и чешкият президент Вацлав Хавел послуша властната си втора съпруга Дагмар и си купи с компенсации от реституцията в Чехия семейна вила за летни отпуски в Португалия, а не в България.
През последните години за почивка у нас са идвали единствено няколко по-сантиментални руски депутати, запазили добри соцспомени за "братска" България. Най-високопоставеният от тях бе бившият руски премиер
Сергей Степашин, който ни уважи миналата година.
Тази година единственият представител на руския елит, заявил засега желание да прекара отпуската си у нас, е кметът на Екатеринбург Аркадий Чернецки. Според електронното издание "Газета" той обаче още се колебаел между България и Испания... Иначе депутатите в областната Дума в Екатеринбург си чертаели маршрути за отпуската към ОАЕ, Турция, Гърция, Кипър, Египет.
Задграничните курорти са слабост и на много депутати от "голямата" - Държавната дума. Въпреки че според "Газета" част от тях предпочита "отдих по руски" край гори и езера и по възможност с традиционна руска баня наблизо.
Традиционалист по неволя е и руският президент Владимир Путин, който вече отдъхва в Сочи - неизменния курорт за всички руски висши лидери от съветско време та до днес. Всъщност, наистина нямаме никакъв шанс да примамим Путин на нашето Черноморие - на заемащите неговия пост по закон
не им е разрешено да почиват зад граница.
Не е патриотично!
Руският президент се задоволява със сочинската резиденция на държавния глава "Бочаров ручей". Пак в Сочи той домакинства и на неотдавнашната "среща без вратовръзки" между лидерите на ОНД, наречена от "Газета" "среща по плувки". Руската телевизия показа как весели и загорели лидери на ОНД с упование слушат Путин да им разказва за руско-американските консултации по противоракетната отбрана и руснаците можаха да се убедят как президентът им продължава да работи, дори когато е в отпуска.
То и едно време в Евксиноград беше така. Бай Тошо не просто посрещаше и изпращаше височайши курортисти в бяла ризка с къси ръкави и разкопчано горно копче, ами с това допринасяше и за "укрепване на световния мир". Поне така пишеше в дописките на БТА, пускани по вестниците и придружени със задължителната официална снимка на домакина и госта. "Световният мир" си бе едно на ръка, но че приятното прекарване на чуждите големци в Евксиноград
носеше и ползи за България,
е трудно да се отрече. Именно там бе споена особено топлата връзка на страната ни с арабския свят, от която енергетиката и търговията ни години наред само печелеха.
Слаб опит за реанимиране на традицията в малко по-специфичен вариант бе предприет миналата година от бившия премиер Иван Костов, който тъкмо в Евксиноград се срещна със зам. председателя на Европейската народна партия Вим ван Велцен, поканен у нас и придружаван от външния министър Надежда Михайлова. Омайването на госта с прелестите на курортна България обаче послужи единствено на партийните цели на тогавашния лидер на управляващия СДС и по съвместителство премиер, за когото бе много важно да изкопчи от Ван Велцен заклинанието, че "само със СДС начело България ще влезе в ЕС".
СДС вече не е начело, България още не е в ЕС, но Евксиноград и Черно море са си все още там, където са си били винаги. Ако наистина е дошло новото време, струва си да дойде най-после и някой високопоставен курортист, който, ако не друго, поне пак да ни сдобри с арабите.
|
|