|
Песимистите казват, че каквато и песен да запее Иван Костов от този СДС нищо не може да стане. Казват, че 18.18% няма как да станат 20%.
Работата е там, че в СДС вече четири години се
влачат едни толкова дълбоки личностни конфликти,
които, образно казано, разказват играта на партията. Тези конфликти бяха крити година-две, после година-две ги замазваха неловко, а сега съвсем лъснаха.
Петър Стоянов бил независим кандидат? Чакайте, бе, хора, как така независим? Той не казваше ли пред синя национална конференция: "Аз съм седесар"? Не е ли странно, че СДС, който все още е най-голямата партия вдясно от центъра, няма да си издигне кандидат-президент? То даже малко е смешно - сериозна партия, пък без собствен кандидат. С тая подкрепа на независим кандидат, сините не направиха нищо повече от това да пунтират БСП от 1999 г.
Ако не е белег за дълбока криза по оста Стоянов-СДС, независимата кандидатура на действащия държавен глава чисто и просто говори за
недоверие в собствените сили на синята партия.
Да не са луди да издигат строго партиен кандидат при положение, че царските хора и магаре да изкарат, то ще отнесе синия избраник с 3 към 1. Не е ли така? Така си е.
А не продължава ли драмата по оста Софиянски-СДС? Тече си с пълна пара! Софиянски не е изоставил позицията си - той искаше оставка не само на Костов, но и на целия Национален изпълнителен съвет на синята партия. Не му харесваше НИС-ът и водената от него политика. Костов заряза председателския пост, но остана в НИС заедно с всичките останали членове и това едва ли е ощастливило столичния кмет.
И Евгений Бакърджиев заедно с цялото ръководство на столичната организация продължава да е независим от "Раковски" 134. В смисъл - те не го търсят за нищо, ама и той въобще не им цепи басма.
Освен в София,
криза има и в Пловдив, и във Варна, и т.н.
Да не говорим за напрежението, което се оформя заради армията сини чиновници, които сега са принудени да напускат топлите си местенца в една или друга администрация. Тия хора едва ли ще бъдат все така верни на партията, както бяха досега. Вярно е, че СДС им уреди добрата работа, но вярно е, че точно заради онези сини 18.18% сега остават на улицата. И какво? Да вдигат пръстчета и да викат: "Се-де-се! Се-де-се!", ли? Да бе, да. Ще псуват тихо и ще гледат да се закачат някъде при царските хора.
Че в СДС нещата хич не вървят, говори и следният очебиен факт - ръководният орган на партията между две национални конференции - Националният съвет - не се е събирал от юни, когато Костов си подаде оставката. Членовете на НС ще заседават едва през септември. Чак пък толкова безоблачно да е в партията... Чак пък да няма проблем, които да им заостри вниманието... Ами избори имаше, можеше да отчетат нещо поне. То и няколко месеци преди изборите Националният съвет на СДС беше един такъв орязан орган - след разпускането на 38-ото Народно събрание в него не участваха бившите депутати на партията. Явно на някой не му се ще да събира Националния съвет четири месеца подред.
То и национална конференция май няма да има. А трябва. Председателят не е избран там, където трябва да бъде избран - на конференция. Главният секретар - също. Идат нови избори, а партията няма становище за кандидатурите. На 12-ата конференция през месец май трябваше да има някаква дискусия по темата "президентски избори", но накрая ръководството замота казуса. Хубаво е конференция да отчете изборните резултати и
да начертае спасителните пътища пред партията.
Конференция може да промени устава на сините, а такава промяна очевидно се налага заради предприетата линия на "отваряне на СДС". Оставете Соколов да си говори, че тълпи от кандидати напират да влязат в СДС. С този устав трудно може да се привлекат нови членове. Кой пък се е юрнал в партия, която не стига, че е опозиционна, ами и те кара да попълниш анкетна карта, да имаш двама поръчители и да се закълнеш, че няма да противодействаш на реализирането на партийните решения? Айде стига, де. Това да не би да е платена военна служба...
Значи така - снагата на синята партия е набраздена яко. Всички са се окопали след загубата и мълчат като партизани.
Има ли спасение? Разбира се, че има. СДС не е еднодневка. Едни казват: "Да си ходят клиентелистите!". Други викат: "Или Костов да отпътува за Америка, или нищо не става от тая партия". Вълчата омраза доведе до съвсем реалните журналистически предположения, че
или Иван Костов, или Стефан Софиянски ще направят нова партия.
Няма да им издържат нервите и ще си направят нещо свое, в което няма да се чуват гласовете на другите.
Дори и грам истина да има в тези слухове, те едва ли ще се реализират. Едва ли ще се претворят в дела и заканите на днешното ръководство, че ще среже главичките на т.нар. "клиентела". (Преди в СДС говореха за отделни клиентелисти, а сега - за клиентела. Явно клиентелистите са се обединили. Така сигурно е станало.) Сигурно всичко е само някакво вътрешнопартийно ежене.
Слуховете няма да се реализират, тъй като всеки свестен политик би трябвало да знае, че с отлюспването дори на един лидер, моментално си отива и част от партийния електорат. Може 1% да си отиде, но при дережето на СДС и това е много.
Значи партията не трябва да се замразява, цепи, отлюспва и т.н., а да търси друг спасителен вариант. Щото иначе СДС веднага се изправя пред нова буна, която ще завърши с крупно жертвоприношение на предстоящата 13-а, фатална, национална конференция.
Един от спасителните варианти е
връщането на СДС към коалиционното му минало.
Този вариант бе споделен още преди месеци от Стефан Софиянски и бе отречен категорично от действащото синьо ръководство. В този вариант има хляб.
До началото на 1997 г. СДС бе коалиция от 14-15 партии. След септември 1994 г. едни партии влизаха в коалицията, други напускаха доброволно или зорлем.
Сега от тези 15 партии "живи" са само 4-5. Организационен живот водят Националните клубове за демокрация, ОХДЦ, БДФ. Едва мърдат радикалдемократите. Може би има и няколко сини земеделци.
Никакви ги няма двете социалдемократически партии, ДП-1896 г., Движение "Гражданска инициатива", Републиканската партия, ФНСД, Християнски съюз "Спасение", НД "Екогласност". Консервативната и екологична партия на Светлана Дянкова и Христо Бисеров вече няма нищо общо с "Раковски" 134.
Като се пресее плявата, остават малко живи партийки, които могат да станат естествени центрове на разпокъсаните седесари. Всеки може да открие собствената си ниша, в която да води организационен живот без да пречи на останалите. Софиянски може да заживее в ОХДЦ, Бакърджиев - сред сините земеделци, а Костов спокойно да оглави някакви християндемократи. Хард ядрото може да избира - кеф му в БДФ при Муравей, кеф му в НКД при Лучников.
Ако СДС направи крачката към коалиционното си минало, решенията ще се взимат както преди - от НИС, който обединява председателите на партии.
Този вариант обаче ще се реализира, ако Костов и Екатерина Михайлова да се съгласят на тежък компромис - да отстъпят доброволно част от властта в партията. Да направят крачка назад, но да спасят партията.
Подвариантът тук е прост - партията да разреши фракционерството и да му даде някакъв уставен статут.
Трудно е да се разсъждава дали СДС ще избере някои от тези варианти. Те са сложни и крайни. Те биха се превърнали в прости и реализируеми, ако сините започнат да разсъждават за бъдещето на организацията си и отправната точка в разсъжденията им бъде: "Така повече не може да я караме".
|