Едно: Анджелина Джоли изтърбушва будистки храм под звуците на Янка Рупкина и "Лефтфийлд". Две: Анджелина Джоли се къпе на фона на "Делериум". Три: Анджелина Джоли, стиснала по един пистолет във всяка ръка, опуква тенекиено чудовище в ритъма на яко техно (BT, "Revolution").

Ето ви поне три добри причини да гледате "Лара Крофт". Даже ако никога не сте играли едноименната компютърна игра. Впрочем Джоли изглежда доста по-добре от виртуалния си прототип, макар да носи подплънки в сутиена през целия филм (е, с изключение може би на сцената под душа, но и там тя не показва кой знае колко).

Филмовата екранизация по най-прочутата компютърна игра в света бе сред дългоочакваните хитове на лято 2001. Очакването бе подплатено с най-добрия саундтрак на годината и много корици на списания с лицето (и тялото) на Джоли.

И, естествено, не стана особено голям хит. Има си и причини за това. Бюджетът на пълнометражната "Лара" е 80 милиона долара. За толкова направиха "Матрицата", но защото зад нея стояха гении. Днес за толкова правят 40% от тъп анимационен филм ("Динозавър", например, е с бюджет 200 млн.). Да бяха спастрили повечко, ефектите щяха да бъдат по-впечатляващи, а щяха да им останат пари и да наемат други актьори освен Анджелина. В момента единственият такъв е нейният баща Джон Войт. Той навремето спечели "Оскар", но тук е изцяло по шуробаджанашка линия и не се изявява в особено бляскава светлина. Всичко друго е миманс.

Преди няколко години гежисьорът Саймън Уест направи летящ старт с "Въздушен конвой", но тук никакъв го няма. Ритъмът на филма му е като пайдушко хоро - след всяка сцена, изправяща зрителя на ръба на седалката, следват двайсет минути скука.

Сценарият е толкова опростен, че даже игри за плейстейшън има с по-засукан. Все пак напомня на геймърите за тяхната сексуална мечта: битките на Лара са си чисти нива, всяко от които я отвежда на по-сложно. (Трябва да се има предвид фактът, че да гледаш как някой друг играе компютърна игра е доста по-скучно, отколкото ти сам да я играеш. Да гледаш филм, който изглежда като компютърна игра, играна от друг, не е много по-забавно.) Нивата са само 4. Освен семейните ценности, са набутали и любовна история. Хубаво, че поне патриотизъм няма.

До последния момент имаше надежда, че Лара Крофт ще е нещо като Индиана Джоунс в сутиен, все пак колеги археолози са, ама не!

Единственото общо са екзотичните екстериори, в които я отвежда мисията й. Почти половината филм е сниман в най-големия религиозен храм на света - Анкорват в Тайланд, дяволски красиво място - почти колкото Анджелина. Това са и най-впечатляващите кадри от продукцията. Сред другите убедителни достойства на "Лара Крофт" е, че надписът "Game over" идва само след 100 минути.

Разделете се с всички илюзии пред вратата на киносалона: "Лара Крофт" е удивително тъп. Сега влезте и си купете билет.

Просто трябва да сте го гледали: тя е икона на цяло едно поколение. Проблемът (дори начинаещият геймър ще ви го каже) е следния - мястото на иконите е в религиозните храмове или на десктопа на компютъра.