"Съншайн" може да мине за по-лирична версия на "Списъкът на Шиндлер" и по-мащабна, но и по-сладникава - на "Английският пациент". Единствената грижа на филма на Ищван Сабо е, че след Спилбърг каквото и да кажеш по темата за евреите и Холокоста, ще е само затвърждаване на знанията, а на Рейф Файнс каквото и роля да му дадеш след тая на пациента - все ще буди асоциации с нея.

Може би затова големият унгарски режисьор му е дал три роли във филма си. Файнс играе трима мъже от три различни поколения на рода Зоненшайн (в превод на английски sunshine, на български - слънчева светлина), унгарски евреи. Историята проследява тяхната съдба в последните два века на фона на мащабни исторически пана, любовни истории и ослепителни екстериори, носители на духа на отделните епохи. Файнс се справя фантастично и с трите си роли, но Сабо не се е поскъпил да наеме не толкова известни, но прекрасни актьори и за останалите. Тук са канадските актриси Моли Паркър и Дебора Кара Ънгър, британките Рейчъл Вайс и Розмари Харис, Уилям Хърт и Джон Невил. Чак в дъното на надписите се мяркат маджарски имена.

"Съншайн" е дълга точно три часа семейна сага, която би била на косъм от обръщането на сапунена опера. Сабо обаче вещо, като истински алхимик, размесва епичното с интимното, точно както най-старият Зоненшайн навремето е забърквал микстурата си "Съншайн", дало богатствата на рода и името на филма.