Ако премиерът Кобургготски си мисли, че като идва от Европа, си е осигурил здрав гръб, значи не познава Иван Костов. След като осъзна, че няма големи шансове да подлее вода на царското движение в България, СДС започна атака срещу НДСВ зад граница. Царственото спокойствие на Симеон е подвеждащо. Защото народът отдавна го е казал - докато умните се наумуват, лудите се налудуват.

Костов и партията му все още могат да разчитат на позициите си в чужбина, където няма недоволни от тяхната социална политика.



Първата задгранична битка



пламна за мястото на НДСВ в Европейската народна партия - християндемократическия интернационал, в който от България членува само СДС.

Предизвикателството срещу царското движение бе отправено едновременно в двете европейски столици - Страсбург и Брюксел. Депутатът от СДС Лъчезар Тошев изпълни задачата да минира подстъпите към групата на ЕНП в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). А депутатката Надежда Михайлова, бивша министърка на външните работи, изгради отбранителна линия срещу царските хора в Бюрото на ЕНП в белгийската столица, където се яви в качеството си на зам. председател на десния интернационал. И на двете места НДСВ бе описано като движение, което не е доказало, че споделя християндемократическите ценности. СДС поиска да има решаващ глас, когато се обсъжда приемането на втора партия от България.

Официално никой не признава, че



над НДСВ надвисва европейски партиен мониторинг,



но на практика точно това се случва - иначе за приемането на царското движение щеше да е необходима само неговата кандидатура. Впрочем депутатите от НДСВ в Страсбург бяха ухажвани енергично от представители на групите на консерваторите и либералите, които искаха да ги привлекат в своите среди, без да настояват за доказателства, че споделят убежденията на десницата. Но след като са заявили амбицията си да влязат в ЕНП, царските хора не могат да се откажат, защото това би означавало да признаят без бой, че са загубили от СДС. В крайна сметка битката е за международен престиж.

Някои напомниха, че преди години Лъчезар Тошев членуваше в групата на консерваторите и се изявяваше като краен монархист, който стигна дори до отричане в Страсбург на републиканското държавно устройство на България, защото не се опирало върху Търновската конституция. Сега обаче в качеството си на прероден християндемократ той заяви претенцията си да бъде екзаминатор на царските хора.

СДС има богат опит в



пренасянето на вътрешните битки на международен терен.



Познавачи си спомнят, че през 1993 г. той започна атаки срещу правителството на Любен Беров в Страсбург и предизвика официален мониторинг над България, който се проточи години. Беров си отиде, след него падна и Жан Виденов, но наблюдението не свършваше. Стана така, че почти целият мандат на Иван Костов премина под контрола на ПАСЕ, защото, получила веднъж ход, процедурата трудно се спира. С много уговорки наблюдението бе прекратено през януари 2000 г., но заради сериозните забележки срещу правителството на СДС бе изобретена още една процедура - на последващ контрол, която продължава и сега. Преди 10 дни Лъчезар Тошев неслучайно запита премиера в деня за парламентарен контрол как смята да отговори на писмото на председателя на Комисията по наблюдението Жоао Мота Амарал от февруари дали са отстранени слабостите. СДС очаква новото правителство да поеме отговорност за Костовите грехове. И нищо чудно, ако стане точно така, защото Страсбург не пита кой е на власт, а се интересува какво е положението в държавата. В крайна сметка ответник е България, а не Иван или Жан. Получава се като във вица за Иванчо в часа по логика, който шумно развалил въздуха и го изгонили от клас. А после разсъждавал къде е логиката: вината била негова, но са го пратили на чист въздух, докато невинните останали да дишат разваления.